Хари пъхна пръсти в двата ъгъла на устата си. Опипа шиповете. Напразно се опита да подпъхне пръст под един от тях. Задави го кашлица и му причерня, защото се затрудняваше да диша. Хрумна му, че шиповете навярно са предизвикали оток на лигавицата около трахеята и съществува сериозен риск да се задуши. Телта, привързана към вратата. Отрязаният пръст. Случайно ли бе това, или Тони Лайке знаеше как бе действал Снежния човек? И целеше да го надмине?
Хари ритна няколко пъти по стената и напрегна гласните си струни, ала металното топче заглуши вика му. Отказа се. Облегна се на стената, въоръжи се с търпение да понесе още по-силна болка и стисна зъби. Някъде прочете, че човешката захапка е почти сравнима със захапката на бялата акула. Въпреки това обаче челюстната му мускулатура успя само леко да натисне шиповете обратно в дупките им. После шиповете отново разтвориха силом устата му. Топчето пулсираше, все едно Хари е лапнал туптящо желязно сърце. Опипа телта, излизаща от устата му. Инстинктите му го призоваваха да я дръпне, да извади топчето. Съвсем неотдавна обаче му бяха демонстрирали нагледно какво става в такъв случай. Бе виждал и снимки от местопрестъпленията. Ако не беше…
В същия миг го осени прозрение не само как ще умре, а и как са загинали другите жертви. Изпита необяснимо желание да се разсмее. Всичко беше адски просто. Толкова адски просто би могло да го замисли само адско изчадие.
Алибито на Тони. Лайке не е имал съучастник. Всъщност в ролята на негови съучастници са влизали жертвите му. След като е упоил Боргни и Шарлоте, те са се събудили сами, без да знаят какво е това топче в устата им. Боргни се е намирала заключена в мазе, а Шарлоте — на открито, но връвта от устата ѝ е влизала в багажника на изоставената кола пред нея и колкото и да се е мъчила, да е дращела и да е дърпала багажника, не е успяла да го отвори. Нито Боргни, нито Шарлоте са имали шанс да се измъкнат от клопката, а когато болките са станали непоносими, двете са постъпили напълно предсказуемо: дръпнали са връвта. Дали са подозирали какво ги очаква? Навярно заради болката надеждата е надделяла над съмнението; надеждата, че при дръпването на връвта шиповете ще се приберат в отворите върху мистериозното топче? И докато двете млади жени бавно, но неизбежно са изминавали пътя от колебанието към решението да дръпнат връвта, Тони на свой ред е изминал няколко десетки километра до уговорен обяд с клиенти или доклад, уверен, че жените ще довършат започнатото от него и ще му осигурят най-желязното алиби за часа на убийствата. Обективно погледнато, той не ги е умъртвил.
Хари раздвижи глава, за да провери какъв обхват на действие има, без да опъва стоманената тел.
Трябва да предприеме нещо, каквото и да е. Простена. Телта сякаш се опъна, той притаи дъх, вторачи се към вратата в очакване тя да се отвори, да…
Не се случи нищо.
Опита се да си спомни демонстрацията на Ван Борст как функционира ябълката; на каква дължина излизат шиповете, когато няма съпротивление. Да можеше да си отвори устата още по-широко, да можеше челюстите…
Хари затвори очи. Удиви се колко естествено и логично прозвуча тази мисъл в главата му. Вътрешно изобщо не се съпротивляваше срещу нея. Напротив, изпита облекчение, задето сам ще си причини по-силна болка, а ако се наложи — дори ще предизвика собствената си смърт в отчаяния си опит да оцелее. Всичко му се стори логично, елементарно, а мракът на съмнението изведнъж отстъпи преди светла, ясна, безумна идея. Хари се обърна по корем с глава до u-образния болт така, че телта се отпусна. После внимателно се изправи на колене и опипа челюстта си. Откри точката вместилище на болката: металната пластина в челюстта му, която едва-едва крепеше мускулите и нервите след инцидента в Хонконг. Сам Хари не би могъл да се удари с необходимата сила. Поглади с пръст гвоздея в стената. Стърчеше на четири сантиметра. Съвсем обикновен гвоздей с голяма широка глава. Би разтрошил всичко, което му се изпречи, стига да се блъсне в него в достатъчно сила. Прицели се, доближи челюст до главата на гвоздея, повдигна се, за да прецени под какъв ъгъл да падне и колко дълбоко да навлезе гвоздеят, без да засегне нерви и да предизвика парализа на тила например. Изчисли. Не хладнокръвно и спокойно, но все пак прецени. Насили се да разсъждава. Главата на гвоздея стоеше леко наведена към тялото му и едва ли би нанесла максимални поражения, ако се извади. Накрая Хари се замисли дали не пропуска нещо, но се досети, че умът му просто се опитва да намери оправдание да отложи замисленото.