Мъчени от глад, в отчаянието си войниците от фронта, макар да знаеха с колко по-качествени оръжия и с каква охрана разполагат големите миннодобивни компании в района, нападнаха една от тях, разработваща колтанови находища. Кинзонзи никога не бе хранил илюзии, че ще живее дълго или ще загине при обстоятелства, различни от бой. Затова дори окото му не мигна, когато дойде на себе си и се вторачи в дулото на пистолета в ръката на бял мъж, който го заговори на неразбираем език. Само кимна в знак, че и той предпочита да свършват бързо. След два месеца от раните му нямаше и помен, а компанията стана новият му работодател.
Белият мъж се казваше мистър Тони. Плащаше добре, но забележеше ли дори сянка на нелоялност, ставаше безпощаден. Разговаряше с подопечните си. Досега не бе имал толкова разбран шеф. Конгоанецът не би се поколебал и за секунда да го застреля, ако си заслужава. Но не си заслужаваше.
— Побързай! — подкани Кинзонзи своя другар Удри и зареди пистолета си.
Кинзонзи знаеше, че металното топче, което ще се задейства в устата на белия полицай, след като отворят вратата, понякога не предизвиква моментална смърт. Затова предпочиташе да го застреля с влизането, а после с Удри да се изкачат към Нирагонго. Там ги чакаха мистър Тони и дамите.
Мъжът, седнал пред съседния магазин с цигара, стана, раздразнен промърмори нещо и се изгуби в мрака.
Кинзонзи огледа дръжката на вратата. При първото му посещение тук отведоха Ван Борст. Тогава видя за пръв път небезизвестната Алма. Белгиецът си бе изхарчил спестяванията за "Сингапур Слинг", за охрана и за Алма, чиито капризи не излизаха никак евтино. В безизходицата си Ван Борст допусна фаталната грешка да изнудва мистър Тони за пари, заплашвайки го, че ще разкаже в полицията каквото знае. Когато Кинзонзи и Удри пристигнаха в дома му, белгиецът ги прие по-скоро с примирение, отколкото с изненада. Побърза да допие питието си. Нарязаха го на парчета и ги хвърлиха на тлъстите свине пред бежанския лагер. Мистър Тони взе Алма. Алма с изкусителните бедра, със златния зъб и със съблазнителния налудничав поглед. Заради този поглед Кинзонзи би забил куршум в челото на мистър Тони. Ако рискът си заслужава.
Сега натисна дръжката и дръпна рязко вратата. Тя се отвори, но наполовина. Задържа я тънка стоманена тел. Телта се опъна, чу се силно, отчетливо щракване и удар на метал о метал. Така звучи и байонет, издърпан от ножница. Вратата проскърца и се разтвори.
Прекрачи прага, след него и Удри. Затръшнаха вратата зад гърба си. Лъхна ги остър мирис на повръщано.
— Запали фенера.
Удри веднага се подчини.
Кинзонзи се вторачи в дъното на помещението. От гол гвоздей на стената над леглото висеше банкнота, пропита с кръв. Кръвта бе потекла и по стената. Върху леглото, в локва от жълтеникаво повръщано, плуваше окървавено метално топче със стърчащи от него игли — като слънчеви лъчи. От белия полицай обаче нямаше и следа. Вратата! Кинзонзи се обърна рязко с приготвен за стрелба пистолет.
Там нямаше никого.
Коленичи и надникна под леглото. Нищо.
Удри отвори единствения шкаф в стаята. Оказа се празен.
— Избягал е — обърна се Удри към Кинзонзи, който прокара пръст по дюшека. — Какво е това? — Удри се приближи.
— Кръв.
Кинзонзи взе фенера от другаря си и освети пода. Кървавата следа водеше до капак с желязна халка. Дръпна я, отвори капака и насочи фенера към тъмното под краката си.
— Донеси си пушката, Удри.
Онзи излезе и се върна с "АК-47".
— Прикривай ме — поръча Кинзонзи и се спусна по стълбите.
Стъпвайки върху пода долу, той държеше с една ръка пистолета, фенера — с другата. Огледа помещението. Светлият конус падна върху рафтове със зловещи бели маски: една с нокти вместо вежди; втора, доста правдоподобна, с боядисана в червено асиметрична уста, която стигаше до едното ухо; трета с дупки вместо очи и копия, татуирани върху бузите… Както обхождаше етажерката на срещуположната стена, светлият лъч внезапно спря. Кинзонзи се вцепени. Оръжия. Пушки. Амуниции. Мозъкът е удивителен компютър. За частици от секундата регистрира тонове информация, комбинира я и стига до правилния извод. Насочвайки фенера обратно към маските, компютърът в главата му вече бе обработил успешно получената информация. Лъчът осветли бялата маска с асиметрична уста. Венците, които се подаваха между устните, носеха червеникав отблясък като кръвта по стената под гвоздея.