Кинзонзи никога не бе хранил илюзии, че ще живее дълго или ще загине при обстоятелства, различни от бой.
Мозъкът подаде нареждания на пръста му да натисне спусъка. Мозъкът — този удивителен компютър.
За микросекунда пръстът му се подчини на заповедта. Същевременно мозъкът бе приключил с разсъжденията и бе преценил какъв ще бъде изходът.
Хари бързо разбра, че има един-единствен изход и никакво време за губене. Затова удари главата си в гвоздея, този път от по-високо. Много слабо усети как гвоздеят проби бузата му и се удари в металното топче в устата му. Смъкна се по-надолу в леглото, опря главата си о стената и се отпусна назад с цялата си тежест, като се опитваше да стегне челюстната си мускулатура. Първоначално не се случи нищо. После започна да му прилошава. Обзе го паника. Ако повърне сега, с ябълката на Леополд в устата, ще се задуши. Но колкото и да се мъчеше да успокои стомаха си, той се сви болезнено и изпрати първата "порция" по хранопровода. Хари отчаяно повдигна главата и хълбоците си. После се отпусна върху гвоздея. И усети как той разкъса бузата му. В устата му бликна кръв и потече по трахеята, активизира кашлечния рефлекс. Гвоздеят опря о горните му зъби. Той бръкна в устата си, ала топчето лепнеше от кръв. Пръстите му се хлъзгаха по металната повърхност. Промуши пръсти зад топчето и започна да го избутва навън, докато натискаше долната си челюст с другата ръка. Зъбите му проскърцаха. После съдържанието на стомаха му изригна с мощен залп.
Вероятно именно той избута металното топче навън. Отпуснал глава на стената, Хари гледаше как лъскавото смъртоносно изобретение се къпе в повърнатото върху дюшека под болта. Изправи се върху несигурните си крака. Беше свободен. С олюляващи се стъпки пое към вратата, но се сети за причината да дойде тук. Едва на третия опит успя да отвори капака върху пода. Докато слизаше по стълбата, се подхлъзна върху собствената си кръв и полетя в непрогледния мрак. Озова се на бетонен под. Дишаше запъхтян. Чу автомобилен двигател, после и гласове. Затръшване на врати. Изправи се, намери опипом стълбата в мрака, изкачи я на два скока, протегна се, хвана капака и го затвори. В същия миг вратата на стаята се отвори и се чу гръмкото щракване на "ябълката".
Хари се спусна предпазливо по стълбата. Усети бетонната повърхност под краката си. Затвори очи и се опита да си спомни, да извика в паметта си как изглеждаше всичко по време на последното му посещение тук: рафта вляво, "Калашников", "Глок", "Смит & Уесън", куфар с пушка "Мерклин", боеприпаси. В този ред. Започна да се ориентира опипом. Пръстите му се плъзнаха по дуло на пистолет. Гладката стомана на "Глок". А до него — познатите очертания на "Смит & Уесън" 38-ми калибър — като служебния му пистолет. Взе го и опипа сандъците с боеприпаси. Отгоре се раздадоха гневни гласове и стъпки. Трябваше само да отвори капака на кутията. С малко късмет ще успее. Бръкна в кутията и стисна една от картонените пачки. Опипа патроните. По дяволите, прекалено големи са! Повдигна капака на втори сандък с боеприпаси. Взе една кутия, надявайки се патроните да са с точния калибър. В същия миг в мазето проникна светлина и образува кръг — все едно насочиха сценичен прожектор срещу подножието на стълбата. Светлината се оказа достатъчна Хари да прочете етикета върху кутията: 7.62 мм. Да му се не види! Погледна рафта. И там, върху съседната кутия видя "калибър 38 мм". Светлото петно отскочи треперливо към тавана. Хари мерна силуета на "Калашников" в отвора, а по стълбата — мъж.
Мозъкът е удивителен компютър.
Вдигайки капака на сандъка с патрони и посягайки към една от кутиите, Хари вече бе изчислил, че е закъснял.
Осемдесет и седма глава
"Калашников"
— Тук изобщо нямаше да съществува път, ако не бяхме започнали миннодобивна дейност — обясни Тони Лайке, докато автомобилът подскачаше по тесния коларски път. — Предприемачи като мен са единствената надежда на тукашните хора, че Конго ще си стъпи на краката, ще догони развитите страни, ще стане част от цивилизацията. Другият вариант е да ги оставим намира, та спокойно да си продължават с отколешното си занимание: да се самоизтребват. Всички на този континент са едновременно ловци и плячка. Не забравяй това, докато се вглеждаш в умоляващите очи на изгладняло африканче. Дадеш ли му храна, някой ден очите му ще те гледат иззад прицела на автомат. И тогава няма да знае пощада.