Кая го погледна. Очакваше да я връхлети паника, ала сякаш се бе превърнала в камък — подобно на заобикалящия я пейзаж.
— Не чувствам нищо — отвърна тя.
— Е, хайде де. Другите бяха толкова изплашени, че от страх не можеха да говорят ясно, само пелтечеха. Шарлоте Лол не обели и дума от шок. Елиас Скуг заекваше. Баща ми се разрева. Само хаос ли цари в главата ти, или успяваш да разсъждаваш? Изпитваш ли мъка? Разкаяние? Или по-скоро облекчение, задето вече не се налага да се съпротивляваш? Погледни Лене, тя например се е предала. Върви към гибелта си с обичайната си примиренческа нагласа на жертвено агне. Как е при теб, Кая? Ще ти олекне ли, ако най-сетне изгубиш контрол над ситуацията?
Кая забеляза неподправено любопитство в погледа му.
— А на теб ще ти олекне ли, ако си възвърнеш контрола над ситуацията, Тони? — Тя прокара език по небцето си в опит да намери малко влага. — Все пак човек в сянка, на когото — оказа се — си отрязал езика преди години, те подтикна да убиеш петима души. Кажи ми, как се чувстваш?
Тони се вторачи във въздуха и поклати бавно глава, сякаш в отговор на друг, зададен само в съзнанието му въпрос.
— Дори не ми бе хрумвало, преди да прочета в интернет, че добрият стар Скай е арестувал мой бивш земляк, Уле. Кой би предположил, че Уле ще намери толкова смелост?
— Искаш да кажеш — толкова омраза.
Тони извади пистолет от джоба на якето си и си погледна часовника.
— Хари закъснява.
— Ще дойде.
Тони се засмя.
— Да, но ще те завари без пулс. Впрочем Хари ми е много симпатичен. Забавно е да се играе с него. Обадих му се от Юстаусе — беше ми дал номера си. Беше записал съобщение на гласовата си поща, че няколко дни ще се намира извън обхват. Не успях да сдържа смеха си, защото веднага разбрах, че е отишъл в "Ховасхюта", хитрецът му с хитрец. — Тони държеше пистолета в едната си шепа, а с другата си ръка галеше черната стомана. — Още когато го видях за пръв път в Главното управление, разбрах, че с него сме еднакви.
— Някак не ми се вярва.
— О, повярвай ми. И той като мен е подвластен на поривите си. Наркоман. Човек, който прави каквото трябва, за да получи каквото иска; който, ако се наложи, ще мине през трупове. Не е ли така?
Кая мълчеше.
Тони отново си погледна часовника.
— Май ще трябва да започнем без него.
"Ще дойде — надяваше се Кая. — Стига да намеря начин да забавя Лайке."
— Избяга с паспорта на баща си и с неговата зъбна шина, нали? — попита тя.
Тони я погледна. По физиономията му личеше, че отлично разбира какво цели тя, ала както повечето престъпници очевидно и Тони изпитваше удоволствие да обяснява как е надхитрил полицията:
— Като се замисля, Кая, иска ми се и баща ми да беше сред нас в момента. Тук, на върха на моята планина. Да можеше да види това и да разбере какво го очаква, преди да го убия. Както сега Лене знае, че трябва да умре. Както — надявам се — и ти го разбираш, Кая.
Тя усети прилив на страх. Почувства го като физическа болка. Не я обзе паника, която да блокира рационалното ѝ мислене. Все още се намираше в състояние да вижда, чува и разсъждава нормално, дори по-добре от всякога.
— Започнал си да убиваш, за да прикриеш изневярата си — просъска тя с одрезгавял глас. — Иначе си рискувал да изгубиш милионите на Галтунг. Сигурен ли си обаче, че парите, които си взел от Лене с измама, ще спасят проекта ти?
— Не — усмихна се Тони и вдигна пистолета. — Ще видим. Слизай от колата.
— Заслужава ли си, Тони? Струваше ли си да отнемаш толкова човешки животи?
Той натисна дулото на пистолета между ребрата ѝ и тя едва си пое въздух.
— Огледай се, Кая — процеди той. — Това е люлката на човечеството. Виж колко струва човешкият живот. Някои умират, други — повече на брой — се раждат и този процес тече без прекъсване, с главоломна бързина. Едното не е по-смислено от другото. Ала играта придава смисъл на всичко. Страстта, всепоглъщащото желание. Някои идиоти го наричат пристрастеност към игри. Да, но играта е всичко. Да вземем например Нирагонго. Той поглъща всичко, заличава всичко, но е и предпоставка за живот. Ако неговата страст не съществуваше, ако в кратера му не кипеше лава, всичко около него би било мъртво като камък и застинало в мраз. Носиш ли тази страст в душата си, Кая? Или просто си мъртъв вулкан, прашинка сред човешкото множество, чийто житейски път се побира в три изречения от надгробно слово?