Застанал до изхода на окръжния затвор, Микаел Белман гледаше приближаващия се Сигюр Алтман, придружаван от надзирател.
— Тръгвате ли? — попита служителят зад гишето.
— Да — кимна Алтман и му подаде бележка.
— Да сте вземали нещо от минибара?
Колегата му се засмя на шегата — явно традиционна в тези среди. Служителят на гишето отвори шкаф, извади вещите на арестанта и ги подаде на Алтман с широка усмивка:
— Надявам се престоят ви тук да е оправдал очакванията ви, господин Алтман. Дано не се видим скоро.
Белман отвори вратата на Алтман и двамата тръгнаха по стълбите.
— Навън са се събрали журналисти — предупреди главният инспектор на КРИПОС. — Затова ще минем през подземния пасаж. Крун те чака в кола зад Главното управление.
— Експерт по финтиране — отбеляза Алтман с кисела усмивка.
Белман не го попита кого точно има предвид. Вълнуваха го други въпроси. Четиристотинте метра щяха да стигнат да ги зададе. Вратата към пасажа избръмча и той я отвори:
— След като сключихме сделка, очаквам да ми кажеш някои неща.
— Питай, инспекторе.
— Например защо не опроверга твърденията на Хари, щом разбра, че ще те арестува?
— Недоразумението ми се стори забавно — сви рамене Алтман. — Всичко си имаше обяснение. Само не разбрах защо арестът ще се състои в Ютре Енебак. А когато нещо не ти е ясно, по-добре да си траеш. Затова си мълчах, докато цялата картинка ми се изясни.
— И какво разбра от цялата картинка?
— Че се намирам в много ключова позиция.
— А това ще рече…?
— Знаех за конфликта между КРИПОС и Отдела за борба с насилието. И съзрях в него златна възможност да се възползвам от позицията си и да наклоня везната в едната посока.
— Но защо не се опита да сключиш сделка с Хари вместо с мен?
— Когато се намираш в такава позиция, най-хитро е да се обърнеш към губещата на пръв поглед страна. Отчаянието я подтиква да жертва повече. Съвсем просто е.
— И кое те наведе на мисълта, че Хари няма да загуби?
— Не бях сигурен, но се появи и друг фактор. Започнах да опознавам Хари. Той не е склонен към компромиси като теб, Белман. Не го вълнува имиджът му в обществото, иска единствено да залови лошите момчета, и то всички. В очите на Хари Тони щеше да бъде изпълнителят на главната роля, а аз — режисьорът. И Хари нямаше да ми позволи да се измъкна леко. Затова сметнах, че амбициозен мъж като теб ще погледне на нещата по различен начин. Юхан Крун ме подкрепи. Очаквахме ти да възприемеш възможността да заловиш убиеца като шанс за лична облага, защото знаеш, че хората искат да видят зад решетките човека, извършил убийствата, а не онзи, който ги е планирал. Ако един филм се превърне в провал, за режисьора е изгодно главната роля да е изиграл Том Круз, защото той ще понесе критиките. Обществото и пресата искат просто случаят да бъде разрешен, а моето престъпление е косвено и с неясен характер. Най-вероятно бих получил доживотна присъда, но въпросът тук не опира до съдилища, а до политика. Ако журналистите и хората са доволни, тогава и Министерството на правосъдието е доволно и всички могат преспокойно да се разотидат по домовете си. Никой не губи от факта, че ще получа кратка, а вероятно и условна присъда.
— Не съвсем — възрази Белман.
Алтман се изсмя и ехото от смеха му заглуши стъпките им.
— Послушай съвета на човек, наясно с нещата. Забрави за всичко това. Не му позволявай да те разяжда отвътре. Несправедливостта е като климата. Ако не се научиш да живееш с него, по-добре се махни. Несправедливостта не е част от механизма. Тя е самият механизъм.
— Не говоря за себе си, Алтман. Свикнал съм с несправедливостта.
— И аз не говоря за теб, Белман, а за онези, които не са свикнали.
Главният инспектор кимна. Ситуацията му се струваше съвсем поносима. От Министерството се обадиха. Не министърът, разбира се, но посланието беше повече от ясно: бяха доволни и се очакваха добри новини за КРИПОС и конкретно за Белман.
Двамата мъже изкачиха стълбите и излязоха навън. Пресякоха улицата.
Юхан Крун слезе от синьото си ауди и протегна ръка на Сигюр Алтман. Белман изчака колата да изчезне от погледа му зад завоя.
— Идваш тук, а не се обаждаш, Белман.
Белман се обърна. На отсрещния тротоар Гюнар Хаген, по риза, стоеше със скръстени ръце. Белман пресече улицата и се ръкуваха.
— Кой ме издаде?
— Тук при нас всичко излиза наяве — Хаген потри ръце, зъзнейки, и се усмихна широко: — В този ред на мисли — в края на следващия месец ще присъствам на среща с Министерството.