— А ти? Отказа ли се да го посетиш?
— Не мога, Хари. Сигурно и аз съм лош човек.
— За следващата ни среща ще се опитаме да бъдем по-добри.
Чу как тя се усмихна.
— Дали е възможно?
— Никога не е твърде късно да опитаме. Ще поздравиш ли Олег от мен? Предай му какво съм ти казал.
— Хари…
— Да?
— Нищо.
Тя затвори. Хари се загледа през кухненския прозорец.
После се качи на втория етаж и започна да опакова вещите.
Лекарката изчака Хари пред тоалетната. Продължиха по коридора към охранителя.
— Състоянието му е стабилно — съобщи тя. — Не е изключено съвсем скоро да го върнем в затвора. Защо идвате пак?
— Да му благодаря, задето ни помогна да разплетем един случай и да му обясня защо не успях да изпълня негово желание.
Хари си съблече якето, подаде го на охранителя и вдигна ръце встрани, за да го обискират.
— Пет минути — предупреди го лекарката. — Не повече. Разбрахте ли?
Хари кимна.
— Ще вляза с вас — обади се охранителят, който не сваляше очи от обезобразената буза на Хари.
Хари повдигна вежда.
— Такива са правилата за посещения от цивилни — аргументира се другият. — Чухме, че сте напуснали полицията.
Хари вдигна рамене.
Снежния човек бе станал от леглото и седеше на стол до прозореца.
— Открихме го — съобщи Хари и придърпа стол до неговия.
Охранителят застана до вратата, но разстоянието не му позволяваше да ги чува.
— Благодаря за помощта.
— Спазих моята част от договорката — напомни Снежния човек. — Какво стана с твоята?
— Ракел не пожела да те посети.
По лицето на мъжа не трепна дори мускул, ала той се сгъна, сякаш пронизан от леден вятър.
— В аптечката в хижата, където бе отседнал Кавалера, намерихме бутилка. След анализ на съдържанието се установи, че е пълна с кетаномин. С това вещество убиецът е упоявал жертвите си. Чувал ли си за кетаномин? В големи дози причинява смърт.
— Защо ми го казваш?
— Наскоро изпитах действието му върху себе си. В известен смисъл ми хареса. Но на мен не може да се вярва — все пак съм наркоман. За теб това не е новина, нали ти разправих как си набавях дрога в хотел "Ландмарк" в Хонконг.
Снежния човек предпазливо погледна охранителя и пак се обърна към Хари.
— А, да, сещам се — небрежно отвърна той. — Слагал си парите в казанчето от…
— Отдясно — довърши Хари. — Е, добре тогава, още веднъж ти благодаря. Избягвай да се поглеждаш в огледало.
— И ти — мъжът му подаде бялата си кокалеста ръка.
Хари се поколеба, но все пак я пое.
Отключиха му вратата в дъното на коридора и преди да излезе, той се обърна. Видя как Снежния човек се тътри заедно с охранителя към тоалетната.
Деветдесет и четвърта глава
Стъклени спагети
— Здрасти, Хуле — Кая вдигна глава с усмивка.
Седеше на бара върху ниска табуретка, подложила ръце под дупето си. Гледаше го страстно. Устните ѝ искряха в яркочервено, а бузите ѝ пламтяха. Досега Хари не я бе виждал гримирана. Осъзна колко е грешал, мислейки си, че козметиката не може да подсили красотата на хубавите жени. Кая беше облечена в семпла черна рокля. Върху ключиците ѝ блестеше къса огърлица с жълто-бели перли. При всяко надигане на гърдите ѝ перлите се раздвижваха и отразяваха меката светлина в помещението.
— Дълго ли ме чака? — попита Хари.
— Не — тя се изправи, привлече го към себе си и облегна глава на рамото му. — Стана ми малко студено.
Кая изобщо не се смути от погледите на хората до бара. Не го пусна от прегръдките си. Пъхна ръце под сакото му и ги плъзна по гърба му, за да ги стопли. Хари чу дискретно покашляне. Застаналият до тях мъж, очевидно оберкелнерът, му кимна любезно.
— Масата ни е готова — усмихна се Кая.
— Маса ли? Мислех, че само ще пийнем по едно.
— Трябва да отпразнуваме подобаващо приключването на случая. Поръчах специално меню.
Настаниха се до прозореца в препълнения ресторант. Сервитьор запали свещи, наля ябълково вино в чашите, остави бутилката в шампаниерата и се отдалечи. Кая вдигна чашата:
— Наздраве!
— За какво?
— За Отдела за борба с насилието. Нека продължаваме в същия дух да залавяме престъпници. Вдигам тост и за нас двамата.
Отпиха. Хари остави чашата върху масата и леко я отмести. Столчето очерта мокра диря.
— Кая…
— Имам нещо за теб, Хари. Кажи ми какво искаш най-много в момента.
— Чуй ме, Кая…