— Какво? — попита тя без дъх и се наведе нетърпеливо напред.
— Предупредих те, че ще замина. Утре тръгвам.
— Утре ли? — засмя се тя, ала усмивката ѝ увехна, докато сервитьорът разгъваше платнените салфетки върху коленете им. — Накъде?
— Надалеч.
Тя заби безмълвно поглед в масата. На Хари му се прииска да докосне ръката ѝ, но се отказа.
— Значи, не се оказах достатъчна причина? — прошепна тя. — Връзката ни не е достатъчна да те задържи тук.
Изчака да улови погледа ѝ.
— Не, не е достатъчна — потвърди той. — Нито за теб, нито за мен.
— Какво разбираш ти от любов! — отрони тя с натежал от сълзи глас.
— Достатъчно.
Задавена от плач, Кая направи опит да овладее гласа си:
— Заради Ракел ли…?
— Да. Заради Ракел.
— Винаги си обичал нея, нали?
— Да.
— Но нали сам каза, че тя не те иска?
— Не ме иска такъв, какъвто съм в момента, затова ще трябва да се поправя. Да залича грозните си страни. Разбираш ли?
— Не, не разбирам. — Две малки сълзи се вкопчиха, треперейки, за ресниците ѝ. — И сега си привлекателен. Тези белези са просто…
— Отлично знаеш, че не говоря за видимите белези.
— Ще те видя ли пак? — попита тя и спря търкулната се сълза с показалец.
Хвана ръката му и я стисна до побеляване. Хари я погледна и тя го пусна.
— Втори път няма да дойда да те спасявам — прошепна тя.
— Знам.
— Няма да се оправиш.
— Може и да си права — усмихна се той. — Но кой се оправя с живота?
Тя наклони глава и се усмихна с малките си остри зъби:
— Аз.
Хари остана на мястото си. Чу мекото щракване от затварянето на автомобилна врата и запалването на дизелов двигател. Заби поглед в покривката. Тъкмо мислеше да става, но в полезрението му попадна супена чиния в ръцете на оберкелнера. Мъжът обяви:
— Специално изпратени от Хонконг по поръчка на дамата: стъклени спагети от ресторанта на Ли Юан.
Хари се вторачи в чинията. Представи си, че Кая още седи на стола си, а ресторантът се превръща в сапунен мехур и започва да се издига. Понася се над града и отлита надалеч. Продуктите в кухнята не се изчерпват и своеобразният балон никога не се приземява.
Стана от масата с намерението да тръгва. Ала се разколеба. Седна и взе клечките за хранене.
Деветдесет и пета глава
Съюзниците
Хари излезе от ресторанта с дансинг, където вече не се танцуваше, и се пусна по нанадолнището към моряшкото училище, което вече не беше моряшко училище. Продължи към бункерите, някога убежище за окупаторите на страната. Под него мъгла забулваше фиорда и града. Автомобилите се промъкваха крадешком с жълтите си котешки очи. От мъглата се появи трамвай — призрак с оголени зъби.
Пред Хари спря автомобил. Той се качи отпред. От стереоуредбата се точеше сладникаво-лепкавият глас на Кейти Мелуа и Хари отчаяно затърси откъде да спре радиото.
— Майко мила, какво се е случило? — ужаси се Йойстайн. — Хирургът, дето те е шил, май е бил доста небрежен. Поне ще сместиш пари от маска за Хелоуин. Не се смей, че шевовете ти ще се спукат.
— Няма. Обещавам.
— Впрочем днес имам рожден ден.
— О, съвсем забравих. Честито. Ето ти цигара — подарък.
— Точно това си бях пожелал.
— Мм. Нямаш ли по-мащабни мечти?
— Като например?
— Световен мир.
— В деня, когато настъпи световен мир, изобщо няма да се събудиш, Хари. Защото това означава, че е настъпил краят на света.
— А няма ли да си пожелаеш нещо в личен план?
— Знам ли… Нова съвест например.
— Нова ли?
— Старата съвсем се опорочи. Много стилен костюм, Хари. Мислех, че имаш само един.
— Този е на баща ми.
— Явно си отслабнал, щом ти става.
— Да — Хари си оправи вратовръзката. — Отслабнах.
— Как ти се стори ресторант "Екеберг"?
— Хубав — Хари затвори очи.
— Спомняш ли си каква прокапала съборетина беше, когато онзи път се промъкнахме вътре? На колко бяхме? На седемнайсет?
— На шестнайсет.
— Тогава ли танцува с Килър Куин?
— Май да.
— Направо ме втриса, като си помисля, че най-желаната MILF на младостта ни в момента е в старчески дом.
— Какво е MILF?
— Провери го в интернет — въздъхна Йойстайн.
— Мм. Йойстайн?
— Да?
— Ние с теб защо станахме приятели?
— Сигурно защото израснахме заедно.
— Само затова ли? Заради някаква си демографска случайност? Не се ли сближихме заради духовно сходство?
— Не съм забелязал подобно нещо. Доколкото знам, с теб имахме само една обща черта.