— Шибаният живот е толкова несправедлив — процеди Йойстайн. — Твоят баща не е близвал алкохол, ходел е на неделни походи и е работил като преподавател. Моят пиеше, работеше във фабрика "Кадок", където всички боледуваха от астма и обриви, и не е мръдвал и на милиметър от дивана, след като се прибере, пребит от умора. Но е здрав като камък.
Хари си спомни фабрика "Кадок". Наобратно името се чете Кодак. Собственикът на норвежката фабрика, родом от Сюнмьор, чул някъде, че Ийстман нарекъл фирмата си за производство на фотоапарати "Кодак", защото звукосъчетанието се запомняло и произнасяло лесно навсякъде по света. "Кадок" обаче затвори преди много години и вече никой не си я спомняше.
— Няма нищо вечно — отбеляза Хари.
Йойстайн кимна, все едно и той мислеше същото.
— Обади се, ако имаш нужда от нещо, Хари.
— Непременно.
Хари изчака гумите да захрущят по чакъла и таксито ди се изгуби от погледа му. Чак тогава отключи и влезе. Светна лампата и остави вратата сама да се хлопне зад гърба му. Миризмата, тишината, светлината, падаща върху гардероба — всичко това му проговори. Сякаш се потопи в басейн от спомени. Те го обгърнаха, стоплиха душата му, а в гърлото му заседна буца. Съблече си палтото и си изхлузи обувките. И започна пътуването си от стая в стая, от година в година, от майка си и баща си към Сьос. Накрай стигна и до себе си. Прекрачи прага на детската си стая. Посрещна го плакатът на група "Клаш" — онази прословута снимка от обложката на албума им, която изобразява музикант, замахнал да размаже китарата си в пода.
Хари легна и вдиша мириса на дюшека. А после сълзите му рукнаха.
Двайсет и първа глава
Белоснежен
В осем без десет вечерта Микаел Белман се изкачваше по "Карл Юхан" — една от най-скромните главни улици на света. Белман се намираше точно в центъра на Кралство Норвегия — в самата пресечна точка на кръста, върху чиито въображаеми страни са разположени най-важните сгради в страната. Отляво беше Университетът — крепост на знанието, отдясно — Националният театър — средище на културата, отзад, в парка, се издигаше величествено Кралският дворец, а отпред — триста крачки по-нататък — Стуртингът. Точно в осем Белман пое по каменните стълби към главния вход на Норвежкия парламент. Стуртингът, както впрочем повечето сгради в Осло, не блестеше с великолепие и внушителност. Два лъва от гранит, добит в Грурюд, пазеха двата подстъпа към издигнатата част пред входа.
Вратата пред Белман се отвори, преди да я е докоснал. Той влезе и се огледа. Пред него се появи охранител и кимна дружелюбно, но безкомпромисно към рамков метал-детектор от марката "Джилардони". Чу се писукане. За десет секунди служителят установи, че не оръжие, а катарамата на Белмановия колан е задействала алармата. Расмус Улсен го чакаше, облегнат на рецепцията. Слабичкият вдовец се ръкува с посетителя, поведе го по коридора и започна с механичния глас на екскурзовод с многогодишен опит:
— В Стуртинга работят триста и осемдесет души, от които сто шейсет и девет депутати. Построен е през 1866 по проект на Емил Виктор Ланглет, който впрочем има шведски произход. В момента се намираме на главното стълбище. Каменната мозайка на стената е озаглавена "Общество" — автор Елсе Хаген, 1950. А портретът на краля е нарисуван през…
Качиха се в прословутата зала на Стуртинга, където обикновено се провеждат срещи между депутати и журналисти. Микаел я разпозна — неведнъж я бе гледал по телевизията. Покрай двамата мъже профучаха няколко непознати лица. Расмус обясни, че допреди малко парламентарните комисии заседавали, но Белман изобщо не го слушаше. Разходката из коридорите на властта го разочарова. Интериорът наистина бе издържан в жълто и червено, но къде остана онази внушителност и тържественост, която да вдъхва респект към народните избраници? Норвегия — малка и доскоро съвсем бедна демокрация — така и не успя да се раздели с този свой недостатък — вкуса към непретенциозното и семплото. И все пак Микаел Белман се върна в родината си. Е, не съумя да се настани по висшите етажи, сред лъвовете в Европол, но тук щеше по-бързо да задмине конкуренцията от джуджета и неудачници.
— Цялата тази зала е била кабинет на Тербовен[39] по време на войната — обясни Расмус. — Днес, разбира се, никой политик не разполага с толкова голям кабинет.
39
Йозеф Тербовен (1898–1945) — немски политик, райхскомисар на окупираните от хитлеристката армия части от Норвегия по време на Втората световна война. — Бел. прев.