— Как вървеше бракът ви?
— Моля?
— С Марит карахте ли се?
— Ъъъ… не.
Расмус Улсен изглеждаше съкрушен. Ускори крачка, зa да се отърве от въпросите на полицая, или за да се отдалечат на безопасно място, където никой не може да ги чуе. Чак когато затвори вратата на кабинета си отвътре, Улсен си отдъхна, разтреперан.
— С Марит преживяхме и хубави, и трудни моменти. Вие женен ли сте, Белман?
Микаел кимна.
— Значи ме разбирате.
— Изневерявала ли ви е?
— Не. Напълно изключено е.
"Защото беше толкова дебела ли?" — едва се сдържа да попита Белман. Прецени, че е безсмислено да се заяжда, защото вече постигна целта си — в погледа на Расмус Улсен се появи колебание, ъгълчето на едното му око трепна, а зениците му се присвиха едва доловимо.
— А вие, господин Улсен? Вие изневерявахте ли ѝ?
— Не — отвърна мъжът през зъби.
Под дълбоките бръчки на челото му плъзна червенина.
Белман наклони глава. Нито за миг не бе заподозрял Расмус Улсен като убиец на съпругата си. Тогава защо измъчва клетия вдовец с подобни въпроси? Отговорът беше съвсем елементарен: защото нямаше кого другиго да разпитва и не разполагаше с никакви следи. Затова Белман просто изливаше гнева и безсилието си върху нещастника.
— А вие, инспекторе?
— Какво за мен? — Белман едва сдържа прозявката си.
— Вие изневерявате ли на жена си?
— Моята съпруга е много красива — усмихна се Белман. — Освен това имаме две деца. Вие нямате, а това подтиква към… повечко забавления. Мой източник твърди, че преди известно време сте имали семейни проблеми.
— Съседката ли ви го каза? Марит често споделяше с нея. Да, наистина преди няколко месеца се поскарахме, защото тя започна да ме ревнува. Назначих за партиен функционер младо момиче от младежката организация. Точно така се запознах навремето с Марит и тя…
Гласът на Расмус Улсен се изгуби и Белман видя как очите му се наливат със сълзи.
— Марит нямаше основания да се притеснява, но реши да замине в планината за няколко дни, за да размисли на спокойствие. После всичко се оправи.
Телефонът на Белман звънна. Той го извади, видя името на екрана и вдигна:
— Ало.
Докато слушаше какво му съобщават, усещаше как пулсът му се ускорява. Обзе го силен пристъп на гняв.
— Въже ли? — повтори той. — До Люсерен? Това не се ли намира в… Ютре Енебак? Благодаря.
Прибра телефона в джоба на палтото си.
— Налага се да тръгвам, господин Улсен. Благодаря ви за отделеното време.
Докато минаваше през залата, Белман спря да огледа още веднъж някогашния кабинет на райхскомисаря Тербовен. После излезе с бърза крачка.
В един през нощта Хари слушаше как Марта Уейнрайт пее за "far away" и"… whatever remains is yet to be found"[40].
Чувстваше се изцеден. Пред него, върху ниска масичка, стояха телефонът, запалката и станиолът със завитата в него кафява бучка опиум. Не я бе докоснал. Ала наближаваше времето, когато ще трябва да възстанови режима си, да спи редовно, да почива. Държеше снимка на Ракел. В синя рокля. Хари затвори очи и усети аромата ѝ. Чу гласа ѝ: "виж!". Тя стисва ръката му. Водата наоколо е черна и дълбока и Ракел се носи тихо по нея — бяла и ефирна. Вятърът повдигна сватбения ѝ воал и оголва ослепително белите пера. Дългата фина шия оформя въпросителен знак. Какво става? Тя излиза на брега. Колелцата под черния железен скелет проплакват. Тя влиза в къщата и изчезва. Появява се на втория етаж с примка около шията. До нея стои мъж в черен костюм с бяло цвете, затъкнато в ревера. Пред двамата, с гръб към Хари, свещеник в бяла одежда бавно чете от богослужебна книга. Неочаквано свещеникът се обръща. Лицето и ръцете му са побелели. От сняг.
Хари се стресна и се разбуди.
Премигна в тъмното. Чу някакъв звук, но не гласа на Марта Уейнрайт. Телефонът му вибрираше със светнал екран на масичката. Хари се пресегна да го вземе.
— Да — обади се той със задавен глас.
— Открих я.
— Какво откри? — Той се надигна в леглото.
— Връзката. Жертвите не са три, а четири.
Двайсет и втора глава
Търсачка
— Първо пробвах с трите имена, които ми даде — обясни Катрине Брат. — Боргни Стем-Мюре, Шарлоте Лол и Марит Улсен. Но не получих никакъв адекватен резултат. Затова в полето добавих имената на всички лица в Норвегия, обявени за изчезнали, и се сдобих с храна за размисъл.
— Чакай малко — Хари се отърси напълно от съня. — Откъде, за бога, се сдоби с имената на изчезналите лица?
40
Far away (англ.) — надалеч; whatever remains is yet to be found (англ.) — каквото е останало, предстои да бъде открито. — Бел. прев.