— По мои спомени търсенето на банкови транзакции е доста трудна задача.
— Не и ако човек с остър ум въведе подходящи критерии за търсене.
— А в нашия случая разполагаме с такъв човек, нали?
— Явно да. На двайсети ноември от сметката на Иска Пелър е изтеглена сума за четири последователни нощувки за двама в различни хижи на Туристическото дружество.
— Тоест четиридневен планински преход.
— Да. Последната хижа, където са нощували на седми ноември, се нарича "Ховасхюта" и се намира на половин ден път от Юстаусе.
— Интересно.
— Още по-интересно е от чии две сметки също са изтеглени пари за нощувка в "Ховасхюта" на седми ноември. Познай.
— Ако две от жертвите наскоро са нощували на едно място, КРИПОС щяха отдавна да са го открили. Следователно не говорим за Марит Улсен и Боргни Стем-Мюре. Остава онова момиче, изчезналото. Как се казваше?
— Аделе Ветлесен. Позна. Платила е за двама души, но няма как да разбера кой е бил спътникът ѝ.
— Нали каза, че пари за нощувка в същата хижа са изтеглени от още една сметка? На чие име се води?
— Не е толкова интересен. Някакъв човек от Ставангер.
Хари извади лист и химикалка и записа името и адреса на човека от Ставангер и на Иска Пелър в Сидни.
— Търсачката май ти е харесала — отбеляза той.
— И още как. Все едно пилотираш стар бомбардировач. Малко ръждясала и мудна машина, ала веднъж вдигнеш ли я във въздуха… стой, та гледай. Какво ще кажеш за резултата?
Хари се позамисли.
— Ти доказваш, че жена, обявена за изчезнала, и друга жена, която навярно няма нищо общо със случая, са се намирали на едно и също място по едно и също време. Засега не виждам причина за въодушевление. Склонен съм да приема хипотезата ти, че една от жертвите — Шарлоте Лол — също е пренощувала в хижата. Открила си и доказателства, че другите две жертви — Боргни Стем-Мюре и Марит Улсен — са се намирали близо до Юстаусе по същото време. Общо взето…
— Какво?
— Общо взето те поздравявам за свършената работа. Спази твоята част от уговорката. Колкото до моята…
— Ако обичаш, веднага махни противната си самодоволна усмивка! Не говорех сериозно, често ръся пълни глупости, не го ли разбра?
Катрине Брат затръшна слушалката.
Двайсет и трета глава
Пътник
В автобуса нямаше други пътници. Стине долепи чело до прозореца, за да не вижда отражението си. Вторачи се и безлюдната тъмна спирка. Хем се надяваше да се появи някой, хем се страхуваше от такава поява.
Цяла вечер той седя до прозореца в "Крабе" с халба бира пред себе си и се взира неотклонно в нея, без да помръдва. Плетена шапка, руса коса, сини очи, изпълнени с безумие. Погледът му се смееше, пронизваше, умоляваше, викаше името ѝ. Накрая Стине не издържа и подкани Матилде да си тръгнат, но Матилде тъкмо се бе заговорила с американец — работник в нефтена платформа — и искаше да остане до по-късно. Затова Стине грабна палтото си, изтича до близката спирка и се качи в автобуса за Волан.
Погледна червените цифри върху дигиталния часовник над шофьорското място. Молеше се вратите да се затворят и автобусът да потегли. Оставаше още минута.
Не вдигна очи нито когато чу тичащи стъпки, нито когато той със запъхтян глас си купи билет от шофьора, нито когато седна до нея.
— Стине, струва ми се, че ме отбягваш — отбеляза той.
— О, здрасти, Елиас.
Тя не отмести поглед от мокрия асфалт. Защо седна толкова назад в автобуса? Трябваше да си избере място по-близо до шофьора.
— Опасно е да се прибираш сама през нощта.
— Така ли? — промърмори тя с надеждата да се появи някой — все едно кой.
— Не четеш ли вестници? Две момичета от Осло, а сега и онази депутатка. Как ѝ беше името?
— Нямам представа — излъга Стине и усети как сърцето ѝ започва да бие лудо.
— Марит Улсен — отговори си Елиас. — От Работническата партия. Другите две жени се казват Боргни и Шарлоте. Сигурна ли си, че не си чувала имената им, Стине?
— Не чета вестници.
Дано се появи някой!
— И трите са били свестни момичета.
— Явно ги познаваш — Стине веднага съжали за саркастичния си тон. Язвителната реплика ѝ се изплъзна, защото изпитваше силен страх.
— Не отблизо, разбира се — уточни Елиас. — Но първото ми впечатление беше изцяло положително. Както вероятно си разбрала, държа много на първото впечатление.
Тя се вторачи в ръката, която той сложи върху коляното ѝ.