— Не…
Дори в тази единствена сричка звучеше отчаяна молба.
— Какво има, Стине?
Тя го погледна. По детски откритото му лице изразяваше неподправено недоумение. Прииска ѝ се да изкрещи, да скочи от мястото си. Отпред се чуха стъпки. Качи се трети пътник. Мъж в зряла възраст. Насочи се към тях. Стине се опита да привлече вниманието му, да му подскаже какво става, но периферията на шапката закриваше очите му, а и изглеждаше изцяло погълнат от необходимостта да прибере рестото и билета в портфейла си. Все пак Стине изпита облекчение, защото мъжът седна точно зад тях.
— Направо не ми стига умът как полицията още не е открила връзката помежду им — продължи Елиас. — Какво толкова сложно има? И трите са обичали да ходят на планина. А през онази нощ са отседнали в "Ховасхюта". Според теб редно ли е да съобщя в полицията?
— Вероятно да — прошепна Стине.
Ако действа бързо, ще успее да се провре покрай Елиас и да слезе от автобуса. Ала преди да довърши мисълта си, хидравличната система изпръхтя като кон, вратите се затвориха и автобусът потегли. Стине затвори очи.
— Просто не искам да ме замесват. Разбираш ме, нали?
Тя кимна, без да отваря очи.
— Добре. Сега ще ти разкажа за още един човек, който беше там. Него несъмнено го познаваш.
ТРЕТА ЧАСТ
Двайсет и четвърта глава
Ставангер
— Мирише на… — сбърчи нос Кая.
— На тор — подсказа ѝ Хари. — По-точно на кравешки тор. Добре дошла в Ярен.
От процепите между облаците, надвиснали над зелените поляни, се процеждаше утринна светлина. Иззад каменни огради крави сподиряха с поглед таксито. Хари и Кая пътуваха от летище "Сула" към центъра на Ставангер.
Той се наведе към предните седалки:
— Извинете, може ли да карате малко по-бързо?
И му показа служебната си карта. Шофьорът се усмихна, настъпи газта и колата полетя по шосето.
— Да не би да се страхуваш, че ще закъснеем? — попита Кая, след като Хари се отпусна до нея.
— Не си вдига телефона, не ходи на работа — лаконично обясни той.
Нямаше нужда да изброява повече аргументи.
След снощния разговор с Катрине Брат Хари прегледа записките си. Разполагаше с имената, телефонните номера и адресите на двама живи, по всяка вероятност нощували заедно с трите жертви на убиеца в една и съща хижа през ноември. Хари погледна часовника си, изчисли, че в Сидни по това време е ранен предобед, и набра номера на Иска Пелър. Тя вдигна и остана силно изненадана от въпроса му за "Ховасхюта". Не успя да разкаже почти нищо за престоя си там, защото прекарала цялата вечер и нощ в отделна стая с треска: вероятно заради продължителния преход с мокри от пот дрехи на гърба, вероятно заради липсата на тренинг, или просто защото грипът не подбира. Така или иначе, Иска едва се добрала до хижата, където нейната приятелка и спътница Шарлоте Лол веднага я изпратила в леглото. Иска потънала мигом в нездрав унес, боляло я цялото тяло, потяла се и я побивали тръпки. Когато двете с Шарлоте пристигнали в хижата, вътре нямало други туристи, затова Иска изобщо не разбрала нито какво са правили останалите вечерта, нито що за хора са били. На следващия ден останала в леглото, докато посетителите си отидат, а после местен полицай дошъл да вземе нея и Шарлоте с моторна шейна. Закарал ги в дома си и им предложил да пренощуват при него, защото в хотела нямало свободни места, и те приели, но вечерта си променили решението, качили се на късния влак за Яйло и отседнали в местния хотел. Шарлоте не ѝ разказала нищо за вечерта в "Ховасхюта". И Иска останала с впечатлението, че нямало нищо за разказване: обикновена скучна вечер.
Пет дни след края на планинския преход — все още с лека треска — госпожица Пелър заминала за Сидни. След пристигането си у дома, с Шарлоте редовно си пишели имейли, но в тях Иска не доловила нищо тревожно. И най-неочаквано ѝ съобщили шокиращата новина, че тялото па приятелката ѝ е открито зад стара изоставена кола в горичка до езерото Даушоен в покрайнините на Осло.
Деликатно, но без да увърта, Хари ѝ обясни, че полицията е сериозно загрижена за безопасността на туристите, нощували в хижата през онази нощ, и обеща веднага да се свърже с Нийл Маккормак — началник на Отдел "Убийства" в Южното полицейско управление в Сидни, с когото Хари бе работил. Предупреди Иска Пелър, че Маккормак ще я разпита и ще ѝ назначи полицейска охрана, независимо от голямото разстояние между Норвегия и Австралия. Иска Пелър прие новината сравнително хладнокръвно.