После Хари се обади на втория телефонен номер, който Катрине му продиктува: на човек от Ставангер. След четири опита никой не вдигна. Това, разбира се, не означаваше нищо. Не всеки спи с включен мобилен телефон. Кая Сулнес обаче не бе изключила своя и вдигна на второто прозвъняване. Хари ѝ каза да се яви на спирката за влака към летището в шест и пет, защото ще летят за Ставангер с първия полет. Тя отвърна само "да".
Пристигнаха на летището в шест и половина. Хари пак опита да се свърже със ставангерския номер. Напразно. След час кацнаха на летище "Сула". На номера отново не отговори никой. Докато вървяха към стоянката за таксита, Кая се свърза с работодателя на лицето и се оказа, че не се е явил на работа. Кая предаде думите му на Хари. Старши инспекторът внимателно докосна талията ѝ с длан и я избута напред в опашката. Чакащите запротестираха, задето ги бяха прередили. Преди да се качи в таксито, Хари се обърна към тях:
— Благодаря! Желая ви страхотен ден, приятели.
Точно в осем и шестнайсет минути пристигнаха на адреса: бяла дървена къща във Волан. Хари остави Кая да се разплати с шофьора и слезе от колата, без да затваря вратата. Огледа фасадата на къщата, която не разкриваше нищо за обитателите си. Вдиша влажния, свеж и някак нежен западнонорвежки въздух и се приготви за предстоящото. Защото Хари не изпитваше никакви съмнения. Съществуваше, разбира се, минимална вероятност да греши, но вътрешно Хари виждаше злополучния развой на събитията със същата убеденост, с която очакваше Кая всеки момент да благодари на шофьора за касовата бележка.
— Благодаря — действително каза тя, слезе и хлопна иратата.
Името стоеше върху средния от трите звънеца на входната врата.
Хари го натисна. Във вътрешността на къщата се разнесе звън.
След минута и още три позвънявания Хари натисна най-долния звънец.
Отвори им възрастна жена. Усмихна им се.
Кая предвидливо взе думата:
— Здравейте, казвам се Кая Сулнес, работя в полицията. На етажа над вас не ни отварят. Знаете ли дали има никой?
— Да, има, макар че днес цял ден не се чува нищо — отвърна старицата и забелязала повдигнатите вежди на Хари, побърза да добави: — Стените са тънки и всичко се чува. През нощта дойдоха някакви хора. Понеже апартаментът е мой, старая се да държа нещата под око.
— Държите наемателите си под око, така ли? — попита Хари.
— Да, но не се меся в… — по бузите на старицата изби трескава червенина. — да не е станало нещо? Никога не съм имала проблеми с…
— Все още не знаем, госпожо.
— Затова най-добре да проверим — допълни Кая. — Ако имате ключ за апартамента… — Хари знаеше, че в момента Кая прехвърля различни формулировки наум и с нетърпение очакваше продължението, — … с удоволствие ще проверим дали всичко е наред — за ваше спокойствие.
Кая Сулнес постъпи много съобразително. При съгласие на хазяйката да ги пусне в апартамента, в евентуален доклад с чиста съвест щяха да напишат, че собственичката ги е поканила, а не са нахлули неправомерно в чужд дом и не са направили обиск без заповед. Старицата се поколеба.
— Но ако желаете, влезте сама, а ние ще си тръгнем — продължи Кая. — После ще повикате полиция, линейка или…
— Най-добре елате с мен — прекъсна я разтревожено старицата, а в челото ѝ се вряза дълбока бръчка. — Изчакайте само да взема ключовете.
След минута влязоха в апартамента — чист, подреден и оскъдно мебелиран. Вътре цареше тишина, натрапливо осезаема и почти потискаща — Хари познаваше предобедната тишина в безлюдни жилища, когато делничната суматоха долита отвън като съвсем глух, едва доловим тътен. В апартамента го лъхна мирис на лепило. В антрето забеляза чифт обувки, но нито следа от връхна дреха.
Върху плота в малката кухня стоеше голяма чаена чаша, а на полицата над плота — тенекиени кутии, съдържащи чайове от неизвестен за Хари произход: "Oolong Tea", "Anji Bai Cha Tea". Влязоха във всекидневната. На стената висеше снимка на планински връх. Хари го позна — К2, върхът убиец в Хималаите.
— Ще провериш ли? — Хари кимна към вратата със залепено на нея сърце и застана пред спалнята.
Пое си дълбоко въздух, натисна дръжката и отвори: оправено легло, подредена стая, открехнат прозорец, никакъв мирис на лепило, въздух, свеж като детско дихание. Стаята изглеждаше чиста и подредена. Хари чу как хазяйката застана на вратата зад него.
— Много странна работа — отбеляза тя. — През нощта чух гласове, а само един си тръгна.
— Гласове ли? Значи са били няколко души?
— Да.
— Колко?
— Трима, предполагам.
— Мъже? Жени? — Хари надникна в гардеробите.