— За щастие стените не са чак толкова тънки.
Дрехи, спален чувал, раница. Още дрехи.
— Защо залагате на трима?
— Единият си тръгна, а отгоре продължиха да се чуват звуци.
— Какви звуци?
Старицата отново се изчерви:
— Глухо топуркане. Като от… сещате се.
— А гласове?
— Не, гласове не се чуваха — отговори жената след кратък размисъл.
Хари излезе от спалнята и с изненада установи, че Кая продължава да стои пред банята. Позата ѝ напомняше човек, огънал се срещу бурен насрещен вятър.
— Всичко наред ли е? — попита Хари.
— Да, да — отвърна тя нервно.
Хари се приближи до нея.
— Какво има? — прошепна той.
— Ами… имам проблеми със затворените врати.
— Добре.
— Просто… съм си такава.
Хари кимна и изведнъж чу шум: шума на преброени дни, на прекъсната линия, на изчезващи секунди; бързо, трескаво барабанене на вода, която полутече, полукапе. Зад тази врата някой бе пуснал кранчето. Хари беше уверен, че не греши.
— Изчакай тук — обърна се той към Кая и бутна вратата.
Още при влизането усети остра миризма на лепило — още по-силна, отколкото в антрето.
После видя върху пода яке, дънки, слипове, тениска, два черни чорапа, шапка и тънък вълнен пуловер.
Водата канеше от крана над ваната в почти непрекъсната струя. Ваната беше пълна догоре и част от водата се оттичаше в преливника.
Цветът ѝ беше червен, по всяка вероятност от кръв.
Изцъклените очи на голия, мъртвешки бял човек с лепенка на устата гледаха настрани, все едно се опитваха да уловят нещо в мъртвата точка на полезрението му, нещо, което се е появило неочаквано.
Хари не забеляза следи от насилие, външни наранявания или някакво друго обяснение за кръвта.
Прокашля се. Чудеше се как да помоли хазяйката да влезе и да разпознае тялото, без да я стресира излишно.
Тя му спести неприятното задължение, защото застана на прага.
— Боже господи! — простена тя и после пак, като натъртваше върху всяка сричка: — Боже господи! — И накрая проплака жаловито, като призова още по-сериозно подкрепление: — Боже мой, Исусе…
— Това ли е… — подхвана Хари.
— Да — задавено отвърна тя. — Това е моят наемател Елиас. Елиас Скуг.
Двайсет и пета глава
Територия
Старицата закри устата си с ръце и простена:
— Но какво си направил, Елиас, миличък?
— Не е задължително той да го е направил, госпожо — напомни Хари, изведе я от банята и внимателно я насочи към външната врата. — А сега се обадете в полицията и помолете да изпратят екип за оглед на местопрестъпление.
— Местопрестъпление ли? — Очите ѝ се разшириха и потъмняха от шока.
— Да, предайте това на колегите. Ако предпочитате, наберете 112. Ще се справите ли?
— Д… да, разбира се.
Старицата тръгна бавно към апартамента си на долния етаж.
— Имаме петнайсет минути, преди екипът да пристигне — отбеляза Хари.
Събуха си обувките, оставиха ги в антрето и влязоха в стаята по чорапи. Хари се огледа. Мивката беше пълна с дълги руси косми, а върху плота ѝ лежеше плоска туба с използвано съдържание.
— Това не ми прилича на паста за зъби — намръщи се Хари и се наведе над тубата, без да я докосва.
Кая също се приближи.
— Секундно лепило — установи тя. — Най-бързо съхнещото.
— Не бива да влиза в контакт в пръстите, нали?
— Действа мигновено — докато преброиш до три. Притиснеш ли два пръста, намазани с такова лепило, залепнат толкова здраво, че ще се наложи или да ги разрежеш, или да дърпаш, докато кожата ти се отлепи.
Хари погледна Кая, после — трупа във ваната.
— Проклятие — промърмори той. — Направо не е истина…
Главен инспектор Гюнар Хаген таеше сериозни резерви към решението си — вероятно най-глупавото в цялата му кариера в Главното управление — да сформира разследваща група в разрез с министерските разпоредби. Това вещаеше сериозни неприятности. А с избора си Хари Хуле да оглави екипа направо си просеше белята. На вратата на кабинета му се почука и вътре влезе самото олицетворение на бъдещите му проблеми: Микаел Белман. Докато го слушаше, Хаген забеляза, че белезите по лицето на главния инспектор в КРИПОС блестят още по-силно от обикновено, сякаш осветявани от енергията, получена при ядрен разпад, от експлозивна смес с временно потиснат взривен заряд.
— Знам със сигурност, че Хари Хуле и двама негови колеги са ходили до Люсерен във връзка с убийството на Марит Улсен. Беате Льон от Отдела по експертно-криминална дейност ни насочи да проведем акция "от врата до врата" в района около изоставена въжарница. Един от хората ѝ установил, че въжето, с което Марит Улсенс била обесена, е изработено именно там. Дотук всичко звучи добре…