— А свободната воля е пълна измислица, така ли?
— Да. Действията ни се определят от химичния състав на мозъка ни, а този състав, от своя страна, зависи от избора на партньор на нашите родители, а този избор всъщност е обусловен от химията в мозъка им. И така нататък. Всичко може да се сведе до Големия взрив или още по-назад във времето. И фактът, че тази книга е била написана, и онова, за което мислиш в момента.
— Спомням си за един метеоролог — Хари издуха дим към ноемврийската нощ. — Беше заявил, че при наличие на всички нужни му величини ще предскаже какво ще бъде времето във всеки един бъдещ момент.
— Съгласно тази теория и ние ще можем да предотвратяваме убийствата, преди да са се случили.
— И да предвиждаме, че полицайки със склонност да ми искат цигари назаем, ще четат скъпи философски тухли на мразовити веранди.
Кая се разсмя.
— Тази книга не съм я купувала аз. Намерих я тук, в библиотеката. — Тя дръпна от цигарата и димът попадна в очите ѝ. — По принцип рядко давам пари за книги: или ги и взимам назаем, или ги крада.
— Някак не си те представям като крадла.
— Именно. Затова никога не ме хващат — обясни Кая и си остави цигарата върху пепелника.
Хари се изкашля:
— И защо крадеш?
— Крада само от хора, които познавам и знам, че са достатъчно състоятелни. И не от алчност, а защото съм малко свидлива. Като студентка отмъквах ролки тоалетни хартия от университета. Впрочем, сети ли се за заглавието на онази книга от Фанти?
— Не.
— Като се сетиш, изпрати ми го на есемес.
— Съжалявам, но не изпращам есемеси — засмя се Хари.
— Защо?
— Нямам представа — сви рамене Хари. — Просто идеята не ми допада. Както например представители на местното население в някои райони отказват на фотографите да ги снимат, защото смятат, че така ще се почувстват емоционално ограбени.
— Разкрих те! — разпалено извика Кая. — Не пращаш есемеси, за да не оставяш следи. Не искаш да съществуват неопровержими доказателства за личността ти. Държиш да си сигурен, че ще изчезнеш напълно и безвъзвратно.
— Уцели в десетката с това предположение — призна Хари и дръпна от цигарата. — Искаш ли да влезем?
Той кимна към ръцете ѝ — Кая ги беше пъхнала под бедрата си.
— Не, не. Само пръстите ми измръзнаха малко — усмихна се тя. — Но сърцето ми е горещо. А ти?
Хари плъзна поглед над градинската ограда. Очите му пак се спряха върху колата на улицата.
— Какво за мен?
— И ти ли си като мен: добър, с "дълги" пръсти и свидлив?
— Не, аз съм зъл, почтен и свидлив. А мъжът ти?
Хари зададе въпроса си малко по-рязко, отколкото възнамеряваше, сякаш искаше да я постави на място, задето… задето какво? Задето беше красива, харесваше същите неща като него и му позволи да обуе пантофите на мъжа ѝ, преструвайки се, че той не съществува?
— Какво за него? — усмихна се леко тя.
— Определено има големи крака — изтърси Хари и му се прииска да си забие главата в масата.
Кая се разсмя гръмогласно, а смехът ѝ отекна в тъмната тишина, спускаща се над къщи, градини, гаражи. Именно: гаражи. Всички къщи разполагаха с гаражи. Тогава какво правеше тази кола на улицата? Вероятно съществуваха хиляда причини да е там и все пак…
— Нямам мъж — поясни Кая.
— Значи…
— Тези пантофи са на брат ми.
— А обувките на стълбището?
— И те. Държа ги там, защото съм си втълпила, че мъжки обувки с размер четирийсет и шест и половина действат респектиращо на лоши мъже с коварни намерения.
Придружи обяснението си със съзаклятнически поглед. Хари се престори, че не е схванал подтекста в думите ѝ.
— Значи, брат ти живее при теб?
— Не, почина преди десет години. Този апартамент е ни баща ми. През последните години от следването си живееше тук с татко.
— А баща ти?
— Отиде си почти веднага след Евен. Понеже вече се бяx преместила тук, продължих да живея в апартамента.
Кая сви крака към гърдите си и опря глава на коленете си. Хари забеляза елегантната извивка на тила ѝ, вдлъбнатината на мястото, където започва косата ѝ, вдигната на опашка. Няколко кичура се бяха изплъзнали от ластика.
— Често ли мислиш за тях? — попита Хари.
Тя вдигна глава от коленете си.
— По-често за Евен. Татко се изнесе още докато бяхме малки, а мама се затвори в черупка. Евен ми беше и майка, и баща. Помагаше ми, окуражаваше ме, възпитаваше ме, служеше ми за пример. В очите ми беше безгрешен. Когато си бил толкова близък с някого, както ние с Евен, връзката помежду ви никога не изгубва силата си. Никога.