— Жан ще ти се зарадва. Ако си имала други планове ще се наложи да ги промениш.
— Добре. Извинявай за снощното обаждане.
— Няма нищо. Забавна история.
— Бях малко пийнала.
— Разбрах.
Хари затвори.
— Благодаря за помощта — кимна той на рецепционистката.
Тя се усмихна в отговор. Кафявият плик най-после се сдоби с нов собственик.
Шещи Рьодсмуен влезе в общото помещение и се приближи до жената, седнала до прозореца. Тя гледаше кик дъждовните капки се сипят върху дървените къщи в квартал "Сандвикен". Пред нея стоеше недокоснато парче торта със свещичка.
— Дежурната сестра е намерил този телефон в стаята ти, Катрине — тихо съобщи психиатърката. — Нали знаеш, че разговорите по мобилен телефон са забранени?
Катрине кимна.
— Сега звъни — доктор Рьодсмуен ѝ подаде телефона.
Катрине Брат го взе и натисна зелената слушалка.
— Аз съм. Сдобих се с четири женски имена — започна гласът от другата страна на линията. — Искам да разбереш коя от тях не се е регистрирала за полет RA101 за Кигали на двайсет и пети ноември и дали въпросната жена фигурира в базата данни на хотел в Руанда през същата нощ.
— Добре съм, лельо.
Секунда мълчание.
— Ясно. Обади се, когато можеш.
Катрине върна телефона на Шещи Рьодсмуен.
— Леля ми: поздравява ме за рождения ден.
Доктор Рьодсмуен поклати глава.
— Правилникът не разрешава употреба на мобилни телефони, но не виждам нищо лошо да имаш такъв в себе си, стига да не го използваш. Само гледай сестрата да не го забележи, нали?
Катрине кимна и лекарката се отдалечи. След малко пациентката се отправи към стаята за свободни занимания. На прага я застигна гласът на сестрата:
— Къде отиваш, Катрине?
— Да редя пасианси — отвърна тя, без да се обръща.
Трийсет и трета глава
Лайпциг
Гюнар Хаген се качи на асансьора и кабината започна да се спуска надолу. Надолу… Падение. Поражение. Разгром.
Излезе и тръгна през пасажа. Белман удържа на думата си — не го изпя на началниците. Дори му подхвърли спасителен пояс: висок пост в новия КРИПОС с разширени правомощия. Хари му изпрати кратък, сбит рапорт. Никакви резултати. Всеки идиот би разбрал, че е крайно време да заплува към спасителния пояс.
Хаген отвори вратата в дъното на пасажа, без да чука.
Кая Сулнес го посрещна с мека усмивка, а Хари Хуле — седнал пред монитора с телефон до ухото, — дори не се обърна. Само изломоти едно "сядай, шефе, искаш ли малко горчиво кафе", сякаш дух бе предизвестил появата на Хаген. Началникът обаче остана прав до вратата:
— Разбрах, че не сте открили Аделе Ветлесен. Време е да си съберете нещата и да се изнесете оттук. Ултиматумът изтече. Чакат ви други случаи. За Хари не знам, но ти, Сулнес, ще трябва да се заемеш с обичайните си задължения.
— Danke schön, Günther — благодари Хари на събеседника си по телефона, затвори и се завъртя на стола към Хаген.
— Danke schön? — изуми се главният инспектор.
— Говорих с колегите от Лайпциг — поясни Хари. — Шефе, да не забравя: имаш много поздрави от Катрине Брат. Нали я помниш?
— Тя не е ли в психиатрична клиника? — Хаген изгледа Хари с недоверие.
— Да — потвърди старши инспекторът, стана и отиде до кафемашината. — Но е адски добра в търсенето по интернет. Като заговорихме за търсене…
— Какво?
— Как ти звучи да ни отпуснеш неограничен аванс за издирвателна акция?
Втрещен, Хаген изгледа Хари. После се разсмя:
— Шегуваш се! Току-що профукахте половината от тазгодишните средства за командировки, а сега искаш да дам ход на скъпа издирвателна акция! Настоявам да преустановите всички действия по случая веднага! Ясно?
— Изясниха ми се… — кимна Хари, наля кафе в две чаши и подаде едната на Хаген —… много неща. А съвсем скоро и ти ще разбереш за какво говоря, шефе. Седни на стола ми и слушай.
Хаген погледна Хари, после Кая. Недоверчиво присви очи към съдържанието в чашата си. После седна.
— Имате две минути.
— Нещата са много прости — подхвана Хари. — Според списъка на пътниците на авиокомпания "Брюксел Еър" Аделе Ветлесен е отпътувала за Кигали на двайсет и пети ноември. Паспортната проверка на летището в Руанда обаче не е регистрирала пристигащ пътник с такова име. Явно друга жена е пътувала с фалшив паспорт на името на Аделе. Това не е проблем до кацането в Кигали. Там обаче паспортите минават през електронен четец, който проверява номера им. Затова на летището въпросната жена е използвала истинския си паспорт. Служителите нямат навика да изискват от пристигащите пътници самолетен билет и по тази причина несъответствието на имената остава незабелязано. Досега.