— Значи си намерил доказателства за такова несъответствие.
— Да.
— Може служителите да са допуснали администратинна грешка и да не са регистрирали паспорта на Аделе.
— Може, но има и друго… — Хари даде знак на Кая ди извади пощенската картичка. Хаген различи нещо като димящ вулкан. — Изпратена е от Кигали в деня на пристигането ѝ. Първо, на снимката е вулканът Нирагонго, който се намира в Конго, а не в Руанда, и второ, Жан Хю се съгласи да сравни подписа върху картичката с подписа върху формуляра, който мнимата Аделе Ветлесен е попълнила при регистрацията си в хотел "Горила".
— Графологът потвърди онова, което се вижда и от пълен лаик: почеркът не съвпада — поясни Кая.
— Добре де, разбрах. Накъде биете?
— Явно някой много се е постарал да инсценира заминаването на Аделе Ветлесен за Африка. Според мен тя не е напускала Норвегия. Просто някой я е накарал да напише картичката. Друга жена я пренася до Африка и я изпраща оттам. Цялата тази постановка цели да ни убеди, че Аделе е заминала за Африка, открила е мъжа на мечтите си и съобщава на съквартиранта си да я очаква най-рано през март.
— Някакви предположения кой е изиграл ролята на Аделе Ветлесен?
— Да.
— Да?
— В документацията за имигрантите, пристигнали и Кигали, служителите на летището откриха карта на името на Юлияна Верни. Според нашата откачена приятелка в Берген, това име не фигурира нито в списъците на самолетните компании, обслужващи полети до Руанда, нито в електронните системи на местните хотели. Юлияна Верни се появява обаче в списъка на пътниците на компания "Руанда Еър" три дни по-късно.
— Да те питам ли как сте се сдобили с тази информации?
— Не, шефе. Но навярно ще ви интересува коя е и къде живее въпросната Юлияна Верни.
— А именно?
— Според данните върху имигрантската ѝ карта живее и Лайпциг, Германия. Ходил ли си в Лайпциг, шефе?
— Не.
— Н аз не съм. Но знам, че там са родени Гьоте, Бах и още един композитор… как му беше името?
— Какво общо има това с…
— Освен това Лайпциг е известен с главните архиви на ЩАЗИ, тайната полиция. Градът се намира на територията на бившата ГДР. Знаехте ли например, шефе, че по време на четирийсетгодишното разделение населението на Източна и Западна Германия е развило различно произношение? Човек с тънък езиков усет веднага може да разпознае дали говори с източно-, или със западногерманец.
— Хари…
— Извинявай, шефе. Сега към същината: в деня, когато Аделе Ветлесен следва да е пристигнала в Кигали, жена с източногермански диалект се е намирала в град Гома в Конго — само на три часа път от Кигали — и си е купила оттам предмет, с който — убеден съм — са били убити Боргни Стем-Мюре и Шарлоте Лол.
— Поискахме от немската полиция да ни изпрати копие от паспорта на тази жена. При издаване на документи властите са длъжни да съхраняват и копие — обясни Кая и подаде на Хаген лист.
— Външният ѝ вид съвпада с описанието на Ван Борст Юлиана Верни наистина има едри ръждивочервени къдрици — допълни Хари.
— Керемиденочервени — коригира го Кая.
— Какво? — не разбра Хаген.
— Има паспорт от по-стар вид. Там се упоменава цветът на косата. В нейния случай: керемиденочервен. Типично немска прецизност — поясни Кая.
— Помолих колегите от Лайпциг да конфискуват паспорта ѝ и да проверят дали има печат от Кигали на съответната дата.
Вторачен в листа с невиждащи очи, Гюнар Хаген сякаш се опитваше да осмисли всичко, чуто дотук. Накрая повдигна едната си рошава вежда:
— Да не би да твърдиш… че си открил човека, който… — Хаген преглътна, все едно се мъчеше да намери по-витиевата формулировка от страх да не прогони това чудо, този мираж. Накрая реши да говори без заобикалки: — който е извършил убийствата?
— Още нищо такова не съм казал. В момента колегата ми от Лайпциг проверява личните данни и евентуално криминалното досие на фройлайн Верни. Съвсем скоро ще узнаем малко повече за нея.
— Прав си — усмивката на Хаген се изпари. — Според теб дали има надежда тя да е…
— Сто процента е мъртва, шефе — поклати глава Хари.
— Но…
Телефонът звънна.
— Да, Гюнтер — обади се Хари и повтори с престорена усмивка: — Да, Хари Клайн. Точно така.
Гюнар Хаген и Кая гледаха Хари, докато той мълчаливо изслушваше информацията на колегата си. Благодари му и затвори. Изкашля се.
— Мъртва е.