Този път Микаел Белман се разсмя с цяло гърло.
— Съветвам те да четеш предупредителните надписи, Хари.
Дясната му ръка рязко дръпна цигарата от устата на Хари и я хвърли в езерото. Чу се съскане от досега на пламъка с водата.
— Тютюнопушенето убива. Приятен ден.
Докато хеликоптерът се издигаше във въздуха, Хари гледаше как последната му цигара се носи по водната повърхност. Сива мокра хартия с мъртъв черен връх.
По здрач водолазният екип остави Хари, Кая и Беате на брега до паркинга. Под дърветата нещо се раздвижи и след малко последва залп от светкавици. Хари инстинктивно вдигна ръка и различи гласа на Рогер Йендем в тъмното:
— Хари Хуле, носят се слухове, че сте открили трупа на млада жена. Как се казва, смъртта ѝ има ли връзка с другите убийства?
— Без коментар — Хари си проправяше път, полузаслепен от светкавиците. — Проведохме издирвателна акция. Мога единствено да кажа, че намереното тяло най-вероятно е на изчезнала жена. Колкото до убийствата, съветвам те да говориш с КРИПОС.
— Как се казва жената?
— Тепърва ще се опитаме да установим самоличността ѝ. Първо трябва да уведомим близките ѝ.
— Но не изключвате…
— На този етап не изключвам нищо, Йендем. Пресслужбата ще разпрати съобщение до медиите.
Хари се качи в колата, където Кая вече бе запалила двигателя, а Беате — седнала отзад. Поеха бавно по улицата, а зад тях продължиха да проблясват светкавици на фотоапарати.
— Е? — подхвана Беате Льон и се наведе между двете предни седалки. — Още не сте ми обяснили как ви хрумна да търсите тялото на Аделе Ветлесен точно тук.
— Съвсем проста дедуктивна логика — отвърна Хари.
— Разбира се — как не се сетих?! — въздъхна Беате.
— Срамота е, че не ми хрумна по-рано. Толкова време си блъсках главата защо убиецът си е направил труда да ходи до стара въжарница само за да вземе оттам въже, което — за разлика от купешко — веднага ще ни насочи към мястото, откъдето го е взел. За отговора на този въпрос — впрочем съвсем очевиден — ме подсети дълбоко африканско езеро. Убиецът се е намирал близо до въжарницата по някаква работа, за която му е дотрябвало въже. Влязъл е, взел е едно, използвал е част от него, а по-късно е намерил приложение на остатъка — примка около врата на Марит Улсен. В района го е довела необходимостта да се отърве от друго тяло — на Аделе Ветлесен. Спомнете си думите на ленсман Скай: този край на езерото е най-дълбок. Убиецът е напълнил панталона ѝ с камъни и е усукал въжето около кръста и крачолите ѝ, а после я е хвърлил през борда.
— Откъде знаеш, че е била мъртва, преди да я донесе тук? Може да я е удавил.
— По шията ѝ имаше голяма порезна рана. Очаквам аутопсията да покаже липса на вода в дробовете ѝ.
— И наличие на кетаномин в кръвта като при Шарлоте и Боргни.
— Значи, този кетаномин представлява бързодействащо упойващо средство. Странно, за пръв път чувам за него — призна Хари.
— Не е никак странно. Кетаноминът е стар евтин аналог на кеталара, който се използва в анестезиологията. Предпочитат го, защото не повлиява самостоятелното дишане на пациента. През деветдесетте години в страните от ЕС и Норвегия забраниха употребата на кетаномина заради тежките странични ефекти. В момента може да се купи само в страни от Третия свят. КРИПОС възлагаха много надежди на тази следа, но не стигнаха доникъде.
Четирийсет минути по-късно спряха пред Отдела по експертно-криминалната дейност да оставят Беате. Хари даде знак на Кая да изчака и слезе да поговори с Беате на четири очи.
— Искам да те питам нещо.
— Кажи — Беате разтърка ръце и потръпна от студ.
— Защо не изпрати Бьорн на предполагаемото местопрестъпление, а дойде ти?
— Белман му възложи специална задача.
— Каква? Да измие тоалетните?
— Не, да координира сътрудничеството между криминалните експерти и КРИПОС.
— Какво? — повдигна вежди Хари. — Повишил го е?
— Бьорн отдавна заслужава повишение — сви рамене Беате. — Време беше да го получи. Нещо друго?
— Няма.
— Лека вечер.
— И на теб. Или, впрочем, чакай малко. Нали помниш, че ти се обадих с молбата да предадеш на Белман информацията за намереното въже? Кога му го каза?
— Ти ми се обади през нощта и аз изчаках до сутринта. Защо питаш?
— Просто така. Нищо конкретно.
Качи се в колата. Кая тъкмо прибираше телефона в джоба на якето си.
— На сайта на "Афтенпостен" вече са пуснали информация за намерения труп в езерото.
— Вече?
— Публикували са и голяма твоя снимка с имената ти, а отдолу пише, че оглавяваш разследването. И, разбира се, авторите на статията напомнят за другите убийства и търсят евентуална връзка.