Постояха мълчаливо и, заслушани в далечното бучене на града, гледаха как димът от цигарите им бавно се раздипля и изчезва.
— Изглеждаш умислен — отбеляза Кая.
— Да, мисля за Белман. Чудя се откъде знае толкова много — не само, че съм се прибрал в Норвегия, а и с кой полет.
— Сигурно е разбрал от колеги в Главното управление.
— Мм. Днес, докато бяхме на езерото, Скай спомена, че Белман му се обадил за въжето вечерта, когато ние ходихме до въжарницата.
— Така ли?
— А Беате твърди, че е предала информацията на Белман чак на следващата сутрин.
Хари проследи полета на горяща нишка тютюн надолу по склона.
— Освен това повишиха Бьорн за координатор между Отдела по експертно-криминална дейност и КРИПОС.
— Не е възможно, Хари — изгледа го ужасена Кая.
Той не отговори.
— Бьорн Холм! Нима допускаш, че е снасял на Белман върху какво работим? С Бьорн сте колеги отдавна и сте станали почти… приятели!
— Както вече споменах — Хари сви рамене, хвърли фаса и го стъпка с пета, — за мъжа приятелството остава на заден план, когато получи достатъчно съблазнително предложение. Ще дойдеш ли да хапнем по едно меню на деня в "Скрьодер"?
Вече сънувам непрекъснато. Беше лято и аз я обичах. Тогава бях съвсем млад и си мислех, че ако искаш нещо достатъчно силно, го получаваш.
Аделе, ти имаше нейната усмивка, нейната коса, нейното невярно сърце. В интернет страницата на "Афтенпостен" прочетох, че са те намерили. Дано и отвън си изглеждала толкова противна, колкото беше отвътре.
Пише, че случаят е възложен на старши инспектор Хари Хуле. Нали той залови Снежния човек. Навярно още има надежда полицията да спаси нечий живот.
Разпечатах снимката на Аделе от сайта на "Ве Ге" и я закачих на стената до откъснатата страница с имената на гостите е "Ховасхюта". Заедно с моето остават още три.
Трийсет и седма глава
Психологически профил
В "Скрьодер" предлагаха колбас със зеленчуци на тиган с гарнитура от яйца на очи и суров лук.
— Чудесно — отбеляза Кая.
— Днес готвачът явно не е пил — съгласи се Хари и посочи: — Виж.
Кая се обърна към телевизора.
Лицето на Микаел Белман изпълваше екрана. Хари даде знак на Нина да увеличи звука. Гледаше как устните на Белман се движат. Нежни, почти женствени черти. Под мощно извитите вежди проблясваха наситено кафяви очи. Белите петна по лицето му не го загрозяваха, тъкмо напротив: придаваха му вълнуващ вид на екзотично животно. Ако телефонният му номер — както номерата на повечето служители на реда — фигурираше в обществените указатели, входящата кутия на телефона му би се препълнила с есемеси от загорели фенки.
Нина увеличи звука:
— "… в "Ховасхюта" в нощта срещу осми ноември. Умоляваме гостите, нощували тогава в хижата, незабавно да се свържат с полицията."
Репортажът приключи и водещият продължи със следващата новина.
Хари избута настрани чинията си и махна на Нина да донесе кафе.
— Да чуем какво мислиш за убиеца, след като намерихме Аделе. Направи му профил.
— Защо? — Кая отпи от чашата с вода. — От утре ще работим по нов случай.
— Ей така, за забавление.
— Значи представата ти за забавление се припокрива с профилиране на сериен убиец?
— Сигурно има подходящ отговор на въпроса ти, но в момента не ми хрумва — Хари почистваше зъбите си с клечка.
— Ти си болен.
— И така: що за човек е този убиец?
— Първо, мъж е. И е сериен престъпник. Аделе не е била първата му жертва.
— Кое те кара да мислиш така?
— Убийството е извършено с безупречна прецизност. За тази цел е нужно хладнокръвие. Скрил я е така, че да не я открием. Следователно е напълно възможно да е убил много от лицата, които засега се водят изчезнали.
— Добре, по-нататък?
— Амиии…
— Хайде, мисли. Току-що каза, че се е постарал да не открием тялото на Аделе Ветлесен. Тя е била първата му жертва, за която знаем. Каква промяна наблюдаваме в престъпленията?
— Убиецът добива повече смелост, става по-самоуверен. Престава да крие телата. Намериха Шарлоте зад изоставена кола в гората, а Боргни — в мазе на офис сгради и центъра.
— А Марит Улсен?
— Нейното убийство е показно, скандално. Изгубил е самообладание, контролът му се е изплъзнал.