— С кого говоря? Какво си правил там?
За секунда настъпи мълчание. Хари помисли, че събеседникът му е затворил. Но гласът пак се обади:
— О, извинявай, да не съм се подписал с инициал К.?
— Да.
— Стар навик. Аз съм Кулбьорнсен, инспекторът oт Ставангер. Нали ми остави номера си?
Хари отправи проклятие към параноидните си нагласи, усети, че е затаил дъх, и издиша със съскане.
— Там ли си? — попита Кулбьорнсен.
— Да, да — Хари отчекна парче от опиума с чаена лъжичка. — Пишеш, че имаш нещо за мен.
— Така е. Но ще ти го кажа при едно условие.
— Какво?
— Да си остане между нас.
— Защо?
— Защото този тъпак Белман започва да ми лази по нервите. Изживява се като божи пратеник. Шибаняците от КРИПОС искат единствено те да разследват убийства в цялата страна. Да вървят на майната си! Шефовете ми вързаxa ръцете по случая "Скуг".
— Затова се свърза с мен, така ли?
— И двамата знаем, че съм съвсем обикновено момче от провинцията, Хуле, но "Афтенпостен" те посочва като ръководител на разследването и това ми подсказва достатъчно. Двамата с теб си приличаме. Не се предаваш лесно, нали?
— Ами… — Хари погледна неволно опиума пред себе си.
— Ако искаш да пипнеш онзи негодник и да осуетиш грандоманските планове на Белман за империя на злото, действай. Ще забавя доклада си до Белман и ще ти дам един ден преднина.
— Слушам те.
— Разговарях с хора от обкръжението на Скуг. А те не са никак много, защото бил особняк, доста по-интелигентен от повечето си познати и пътувал по света без компания. Всъщност разпитах хазяйката му и се срещнах с момиче, с което Елиас е разговарял по телефона в дните преди да умре. Казва се Стине Йолберг. Двамата се видели в нощта на убийството му. Пътували заедно в автобус. Елиас ѝ споделил, че е пил в "Ховасхюта" заедно с убитите жени, чиито снимки публикували във вестниците. Чудел се защо разследващите още не го били потърсили и се колебаел дали да не се яви доброволно в полицията. Не искал обаче да се замесва. Нормално: Скуг и преди е имал вземане-даване с органите на реда. Две жени са подавали жалби срещу него за психически тормоз. На практика не е нарушил закона. Просто им досаждал непрекъснато. Стине се страхувала от него, но през онази вечер ѝ се сторил много изплашен.
— Интересно.
— Тя се престорила, че не знае кои са трите убити жени. А Елиас ѝ казал името на мъж, също нощувал в хижата. И тук идва най-интересното. Този мъж е публична личност.
— Сериозно?
— По думите на Елиас Скуг в "Ховасхюта" през въпросната вечер отседнал и Тони Лайке.
— Тони Лайке? Очаква ли се от мен да знам кой е?
— Гадже на дъщерята на Андерш Галтунг, корабния магнат.
Пред очите на Хари изплува наскоро прочетено заглавие във вестник.
— Тони Лайке нашумя като инвеститор, тоест човек с неясен източник на средства, и несъмнено не е постигнал успеха си с тежък труд. Слави се като голямо конте. Но това изобщо не означава, че е примерен и добричък. Готов ли си за черешката на тортата? Този тип има sheet.
— Sheet? — повтори Хари с престорено недоумение, за да покаже на Кулбьорнсен какво мисли за англицизмите в речта му.
— Досие. Осъждан е за нанасяне на тежка телесна повреда.
— Мм. В какво се е провинил?
— Нанесъл е побой над лицето Уле С. Хансен на шести август във времевия отрязък 11:20–11:45 вечерта. Случката се разиграла пред дискотека в непосредствено близост до дома на дядото на Лайке. Тогава Тони бил на осемнайсет, Уле — на седемнайсет. Причината за свадата е момиче, разбира се.
— Мм. Ревниви младежи си пийват и се сбиват. Дотук нищо необичайно. Защо спомена тежка телесна повреда?
— Защото това не е всичко. Лайке повалил съперника си, възседнал го и започнал да му нанася удари с нож по лицето. Момчето останало белязано за цял живот, но според съдебните експерти можело да стане и по-лошо, ако охраната не се била намесила.
— Има ли други присъди?
Още от съвсем млад Тони Лайке бил прочут с избухливия си нрав и редовно участвал в побоища. По време на съдебния процес един от свидетелите разказал как Лайке едва не го удушил с колан, след като онзи пуснал обидна реплика по адрес на баща му.
— Май ми предстои сериозен разговор с господин Лайке. Знаеш ли къде живее?
— В Осло. На улица "Холмен"… секунда… номер 172.
— Ясно. В западната част. Много ти благодаря, Кулбьорнсен.
— За нищо. А, да не забравя: Стине каза, че след Елиас в автобуса се качил някакъв мъж. Слязъл на същата спирка като Елиас и тръгнал след него. Тя не успя да го опише, защото носел шапка с периферия и лицето му почти не се виждало. Не е задължително да означава нещо.