— "Ховасхюта", Конго и Люсерен — обобщи Кая, след като го изслуша. — Бил е и на трите места.
— Да. Освен това е посягал на хора и признава, че било с намерението да ги убие.
— Доста силни аргументи, но…
— Силните аргументи идват чак сега. Обаждал се е на Елиас Скуг два дни преди смъртта му.
Зениците ѝ изригнаха като черни слънца.
— Пипнахме го — прошепна тя.
— Значи си с мен?
— Да.
Хари въздъхна.
— Нали осъзнаваш какъв риск поемаш? Дори да съм прав по отношение на Лайке, изобщо не е сигурно, че арестуването му и разрешаването на случая ще са достатъчни да наклонят везните в полза на Хаген. И тогава ще се окажеш на улицата.
— А ти? — Наведе се над бюрото и малките ѝ, остри като на пираня зъби проблеснаха. — Ти защо смяташ, че си струва да поемеш този риск?
— Защото съм изхабен и нямам какво да губя, Кая. Не ме очаква бъдеще в друг отдел, а и КРИПОС няма да ми предложат да се присъединя към тях. Но в твоя случай рискуваш да зачеркнеш възможностите си за професионално издигане.
— Обикновено избирам по-трудния път — осведоми го сериозно тя.
— Добре — Хари стана. — Отивам при прокурора. Приготви се.
— Никъде няма да ходя, Хари.
Хари се обърна. На вратата стоеше мъж, който явно отдавна слушаше разговора им.
— Извинявайте — усмихна се той. — Искам само за малко да ви отнема дамата.
И кимна към Кая с дяволита усмивка.
— Ваша е — Хари се усмихна доста сухо и пое по коридора.
— Аслак — изненада се Кая. — Какво те води в големия прашен град?
— Обичайното.
— Тръпката, неоновите светлини, навалицата?
— Работата — усмихна се Аслак. — И една жена. Може ли да те поканя на чаша кафе?
— В момента съм малко заета. Тече разследване и трябва да съм на линия. Качи се в столовата на последния етаж и и вземи кафе за моя сметка. Ще звънна на едно място и ще дойда.
Аслак вдигна палец и излезе. Кая затвори очи и си пое въздух дълбоко и пресекливо.
Кабинетът на прокурора се намираше съвсем близо: в червената зона на същия етаж. Юристката, млада жена, явно бе назначена в отсъствието на Хари. Погледна го над ръба на очилата си.
— Трябва ми синя бланка.
— А вие сте?
— Хари Хуле, старши инспектор.
Той ѝ подаде служебната си карта, макар леко нервната ѝ реакция да издаде, че е чувала за него. Понеже си представяше какво е стигнало до ушите ѝ, реши да не се задълбочава в подобни размисли. Жената записа името му във формуляра за арест и обиск, като непрекъснато се и взираше в картата му, все едно "Хари Хуле" се пише изключително трудно.
— Две отметки ли? — попита тя.
— Ако обичате.
Прокурорката сложи две отметки — една за apecт и втора за обиск. Облегна се на стола и зае позата "имаш трийсет секунди да ме убедиш". Определено бе наблюдавала по-обиграни колеги.
Хари знаеше от опит, че първият аргумент има най-сериозна тежест и юристът обикновено базира решението си именно върху него, затова започна с обаждането на Лайке в дома на Елиас Скуг два дни преди убийството. Освен това в разговора си с Хари Лайке отрече да познава Скуг и да е общувал с него в хижата. Като втори аргумент изтъкна присъдата за побой и признанието на Лайке, че е целял да убие противника си. Хари вече виждаше синята бланка в ръцете си. Затова за финал захароса доводите си със съвпаденията за Конго и Люсерен, без да навлиза в подробности.
Прокурорката си свали очилата.
— По принцип одобрявам аргументацията ви, но ще трябва да помисля още малко.
Хари изруга наум. По-опитен юрист веднага би му дал заповед за арест и обиск, но тази жена, назначена отскоро, не смееше да вземе окончателно решение, преди да се посъветва с някого. „Да бяха сложили табелка „в процес на обучение“! — ядоса се Хари. — Тогава нямаше да влизам при нея, щях да отида при друг.“
— Спешно е — настоя той.
— Защо?
Хвана го натясно. Хари направи красноречив жест с ръка, с който обаче не каза нищо конкретно.
— След обяд ще взема решение… — тя демонстративно погледна формуляра, — господин Хуле. Ако одобря аргументите ви, ще оставя заповедта върху пощенския ви рафт.
Хари стисна зъби, за да не изпусне някоя необмислени реплика. Осъзнаваше, че прокурорката постъпва правилно. Тя, разбира се, се мъчеше всячески да преодолее комплекса на млада, неопитна жена в работна среда, доминирана от мъже. Показваше воля да си извоюва уважение и не пропускаше да демонстрира при всеки удобен случай колко малко се поддава на "обработка". Чудесно. Идеше му да ѝ дръпне очилата и да ги строши.