— Бихте ли се обадили по вътрешния телефон, когато решите? — помоли Хари. — В момента кабинетът ми се намира доста далеч от пощенските рафтове.
— Добре — снизходително се съгласи тя.
Хари се намираше в пасажа на петдесет метра от канапета. Неочаквано чу, че вратата се отваря. Някой излезе, заключи, обърна се и тръгна с бързи крачки срещу Хари. Виждайки го, се вцепени.
— Стреснах ли те, Бьорн?
Деляха ги повече от двайсет метра, но ехото разнесе въпроса по коридора.
— Малко — призна Бьорн Холм и пооправи пъстрата си шапка над рижата коса. — И как няма да ме стреснеш, като се промъкваш на пръсти!
— Мм. А ти?
— Какво аз?
— Какво търсиш тук? КРИПОС не ти ли дават достатъчно задачи? Чувам, че си започнал нова, по-престижна работа.
Хари спря на два метра от Холм, който изглеждаше искрено учуден.
— Престижна ли? Не бих се изразил така. Вече не работя каквото искам.
— А именно?
— Не се занимавам с любимите ми експертизи. Познаваш ме.
— Дали?
— Нали знаеш какво представлява координирането на дейността между КРИПОС и криминалистите? Предаваш съобщения, свикваш оперативки, разпращаш рапорти.
— Все пак те повишиха — настоя Хари. — Очаква те ново начало.
— Знаеш ли какво си мисля? — изсумтя презрително Бьорн. — Според мен Белман ме премести на друго място, за да ме държи на дистанция и да не получавам информация от първа ръка, защото подозира, че сдобия ли се с такава информация, веднага ще я споделя с теб.
— Греши — отбеляза Хари и застана точно пред криминалния експерт.
— Какво става, Хари? — Бьорн Холм премига два пъти.
— И аз това питам: какво става? — В гласа на Хари затрептяха гневни металически нотки. — Какво, дявол да го вземе, търсиш в кабинета, Бьорн? Нали вече изнесе целия си багаж оттук!
— Как какво? Дойдох да си я взема.
Той показа книгата.
— Нали обеща да я оставиш на рецепцията, Хари?
Биографията на Ханк Уилямс.
Хари усети как червенина облива лицето му.
— Мм.
— Мм — изимитира го Бьорн.
— Бях я натоварил в количката заедно с други дребни неща — обясни Хари. — Но се върнахме. Забравил съм да ти я оставя на рецепцията.
— Добре. А сега може ли да си вървя?
Хари отстъпи встрани, а Бьорн, сипейки ругатни, се отправи към другия край на коридора с отекващи стъпки Хари влезе в кабинета и се отпусна в стола.
Огледа се.
Разтвори бележника със записките си. По време на разговора с Тони Лайке не записа нищо, изобличаващо го в престъпленията. Провери дали някой не е ровил в чекмеджетата на бюрото му. Всичко си стоеше непокътнато. Не сбърка ли? Можеше ли да се надява Холм да не е изпял всичко на Белман?
Погледна си часовника. Дано новата прокурорка се справи бързо. Натисна произволен клавиш и екранът се пробуди. Излезе последното му търсене в Гугъл. В полетою пишеше "Тони Лайке".
Четирийсет и първа глава
Синя бланка
— И така… — подхвана Аслак Кронгли, докато въртеше чашата с кафе в ръка.
Малката чашка приличаше на поставка за яйце в лапите му. Кая седна срещу него до прозореца. Столовата в Главното управление се намираше на последния етаж и представляваше съвсем стандартна норвежка столова — ще рече просторна, светла и чиста, но не дотам уютна, та посетителите да се заседяват по-дълго от необходимото. Най-голямото предимство на помещението беше гледката към града, но тя явно не вълнуваше особено Кронгли.
— Прегледах книгите за гости в хижите от околността, където няма хижар — продължи той. — Само двама души са посочили къде е следващата им спирка по маршрута. Това са Шарлоте Лол и Иска Пелър. Вечерта преди "Ховасхюта" са нощували в "Тюнвегхюта".
— Това вече го знаем.
— Да. Разполагам с още малко информация, която може да се окаже интересна за теб.
— Да чуя?
— Говорих по телефона с възрастна двойка, нощували в "Тюнвегхюта" заедно с Лол и Пелър. През онази вечер в хижата се отбил мъж, хапнал малко, преоблякъл си чиста риза и продължил на югозапад въпреки гъстия мрак Единствената хижа в тази посока е "Ховасхюта".
— А този мъж…
— Видели го съвсем бегло. Държал се дистанцирано и гледал да не се набива на очи. Не си свалил нито шапката — черна балаклава, нито старите скиорски очила. Даже докато се преобличал, останал с тях. Старицата си помислила, че навярно мъжът има белези от удари.
— Защо?
— Просто ѝ хрумнало. Възможно е, разбира се, мъжът пътьом да е променил посоката на маршрута си и да е отседнал в друга хижа.