— Да — кимна Кая и погледна часовника.
— Случайно да сте получили сигнал от очевидци?
— Не.
— Отговорът ти ми прозвуча като "да".
Кая погледна бързо Аслак Кронгли, а той веднага вдигна отбранително ръце пред гърдите си:
— Какъв съм аз да разпитвам? Глупав селяк, дошъл в града! Извинявай, случаят не ме засяга.
— Не се притеснявай.
Забиха поглед в чашите с кафе.
— Още нещо интересно за мен? — попита Кая.
— Знам, че по-късно ще съжалявам — подхвана Кронгли, а в очите му пак се появи безгласен смях.
Кая веднага се досети в каква посока ще тръгне разговорът. Да, Кронгли действително щеше да остане разочарован.
— Тази вечер ще нощувам в "Плаза" и се питам дали би искала да вечеряме заедно в хотелския ресторант.
Изражението му ѝ подсказа, че нейното е доста красноречиво.
— Не познавам никого в града — оправда се той и устните му се разтеглиха в гримаса — жалко подобие на подкупваща усмивка. — Освен бившата ми съпруга, но нея нямам желание да я виждам.
— Щеше да бъде приятно… — започна Кая и направи кратка пауза.
Бъдеще време в миналото. Аслак Кронгли вече съжали за поканата си.
— … но за жалост тази вечер съм заета.
— Няма проблем. Трябваше да те предупредя по-отрано — усмихна се той и вплете пръсти в буйните си къдрици. — А утре?
— Ами… тези дни програмата ми е доста натоварена, Аслак.
Той кимна.
— Разбира се. Естествено, че си заета. Да не би причината да е мъжът, който току-що излезе от кабинета ти?
— Не, вече имам друг шеф.
— Не говоря за шефове.
— А за какво?
— Нали ми призна, че си влюбена в полицай. А този тип те убеди да му помогнеш, без да си мръдне пръста. За разлика от мен.
— Луд ли си? Не съм влюбена в него! Просто… онази вечер попрекалих с виното.
Кая се засмя сконфузено. По врата и лицето ѝ плъзна червенина.
— Добре де — Кронгли допи кафето си. — Ще се поразходя из големия студен град. Все ще намеря какво да правя: има музеи, барове…
— Да, възползвай се от случая.
Той повдигна едната си вежда. В погледа му се четеше желание да ридае и да се смее с цяло гърло. Така гледаше Евен преди смъртта си.
Кая го изпрати. Той ѝ подаде ръка, а тя, без да помисли, изтърси:
— Обади ми се, ако ти стане самотно. Ще се опитам да се измъкна.
Изтълкува усмивката му като признателност, задето му поднесе възможност да отклони предложението ѝ или поне да не се възползва от него.
Докато пътуваше в асансьора към шестия етаж, Кая си припомни думите му."… без да си мръдне пръстта". Колко ли време бе подслушвал Кронгли на вратата?
В един телефонът пред Кая звънна.
— Най-сетне се сдобих със синя бланка. Готова ли си? — попита Хари.
— Да — сърцето ѝ се разблъска.
— Жилетка?
— Жилетка и оръжие.
— За оръжията отговаря отряд "Делта". Чака ни пред гаража, трябва само да слезем. Ако обичаш, вземи синята бланка от рафта ми.
— Разбрано.
Десет минути по-късно вече пътуваха в синия дванайсетместен микробус на запад през центъра на Осло. Хари въведе Кая в ситуацията. Преди половин час се обадил в офис сградата, където Лайке държал помещение под наем, и оттам му обяснили, че днес Тони работи от къщи. Хари позвънил на стационарния телефон в дома на Лайке на "Холмен". Тони вдигнал, а Хари затворил веднага. Хари държеше ръководител на операцията да бъде агент Милано — смугъл, набит мъж с рунтави вежди, който въпреки името си нямаше капка италианска кръв във вените си.
Минаха през тунела "Ибсен". Светли правоъгълници заиграха по каските и защитните забрала на осмината полицаи, изпаднали сякаш в дълбока медитация.
Кая и Хари се возеха отзад, той — в черно яке с жълт надпис ПОЛИЦИЯ на гърдите и на гърба. Извади револвера си да провери дали във всички гнезда има патрони.
— Осем души от "Делта" и сок-машина — обобщи Кая, като визираше въртящия се син буркан върху покрива на микробуса. — Не ти ли се струва прекалено?
— Нали това е целта — напомни Хари. — Ако искаме да се разшуми около акцията ни, трябва да вдигнем градуса на купона.
— Намекна ли на журналистите?
Хари я погледна.
— Нали каза, че искаш да предизвикаш сензация — оправда се тя. — Надушат ли предстоящия арест на знаменитост като Тони Лайке, и то за убийството на Марит Улсен, ще довтасат веднага, пък ако ще междувременно да се ражда принцеса.
— Ами годеницата му? — попита Хари. — Или майка му? И те ли трябва да попаднат във вестниците и в телевизионните репортажи?