Хари потъна в стола и изпъна крака; стигнаха чак до бюрото на Гюнар Хаген.
— Съвсем елементарно е, шефе. Белман е разбрал, че възнамеряваме да закопчаем Лайке. По дяволите, и как иначе? Прокуратурата се намира срещу кабинета му, в същата сграда като Отдела по експертно-криминална дейност. Притичал е през улицата и е взел синя бланка за не повече от две минути. А аз чаках цели два шибани часа!
— Няма нужда да викаш — обърна му внимание Хаген.
— Щом не искаш, не викай, но аз ще си покрещя! — продължи в същия дух Хари и удари с юмрук по ръкохватката на стола. — Мамка му! Мамка му!
— Радвай се, че Холм не подаде жалба срещу теб. Впрочем, защо ти трябваше да го удряш? Той ли ни изпържи?
— Нещо друго, шефе?
Хаген погледна старши инспектора и поклати глава:
— Вземи си няколко дни отпуск, Хари.
По време на детството и юношеските си години Трюлс Бернтсен се сдоби с безброй прякори. Повечето никой вече не ги помнеше. Сред колегите си обаче Трюлс продължаваше да е известен с прякора, който му лепнаха в гимназията през деветдесетте: Бийвъс. Онзи идиот от анимационното филмче, излъчвано по "Ем Ти Ви" с руса коса, обратна захапка и грухтящ смях. Добре де, Трюлс беше склонен да приеме, че наистина грухти, докато се смее. Още от първи клас се смееше така, особено когато по-едрите биеха някого. А най-вече когато биеха него. В някакво списание с комикси му попадна, че издателят на Бийвъс и Бътхед се казва Джъдж. Не запомни малкото му име. Та този Джъдж си представял бащата на "рожбата" си Бийвъс като алкохолик, който бие сина си. Когато го прочете, Трюлс Бернтсен захвърли списанието върху пода в магазина и излезе с грухтене.
Двамата му чичовци бяха полицаи и Трюлс успя с триста мъки и две препоръки да покрие изискванията за прием в полицейската академия. Взе си изпита с клизма и с помощ от момчето на съседния чин. Нали все пак от малки бяха приятели. Е, приятели е доста силно казано… В интерес на истината, още при първата им среща Микаел Белман му стана началник. Тогава бяха на дванайсет и Белман го спипа на местопрестъплението: Трюлс се опитните да подпали умрял плъх, а Микаел му показа колко по-забавно става, ако натъпчеш динамит в устата на гризача. Дори му позволи той да драсне клечката. От този ден нататък Трюлс се превърна в сянка на Микаел Белман. Когато Белман му позволеше, разбира се. Микаел имаше решение за всяко затруднение на Трюлс: училището, часовете по физическо, как да говориш с другите, за да не те вземат на подбив. Микаел дори си хващаше гаджета. Едната беше по-голяма с година и вече ѝ бяха пораснали гърди. Позволяваше на Микаел да ги мачка колкото си иска. Трюлс превъзхождаше приятеля си само в едно-единствено нещо: умееше да търпи на бой. Случеше ли се по-големите момчета да побеснеят, защото Микаел им е спретнал някой номер, и да се втурнат към отворкото с вдигнати юмруци, Микаел се отдръпваше и се скриваше зад Трюлс. Защото Трюлс търпеше на бой. Беше натрупал сериозен тренинг у дома. Момчетата го пердашеха ожесточено до кръв, а той продължаваше да стои спокойно и да грухти. Смехът му ги ожесточаваше още повече, но Трюлс просто не можеше да спре. Знаеше, че след това Микаел ще го потупа одобрително по рамото, и в неделя даже ще го заведе да гледат как Юле и Те-Ве се състезават с моторите си. Ще застанат на моста под кръстовището "Рюен", ще вдишат миризмата на напечен асфалт, моторите "Кава 1000" ще зареват, а двете агитки ще избухнат във възторжени възгласи. После моторите ще профучат по пустата магистрала, ще минат под Микаел и Трюлс и ще полетят към тунела и към квартал "Брюн". Ако Микаел е в добро настроение и майката на Трюлс дава нощно дежурство в болница "Акер", Микаел ще го покани да вечеря у тях.
Веднъж, когато Микаел се отби в дома на Трюлс, бащата на бъдещия Бийвъс възкликна "Исус пристигна да вземе апостола си!"
С Микаел никога не се бяха карали. По-точно, Трюлс не отвръщаше, ако се случи Микаел да изтърси някоя глупост по негов адрес. На един купон Микаел го нарече Бийвъс и всички се смяха много. И тогава не се обиди, макар да разбра, че този прякор ще го следва дълго. Отвърна на удара само веднъж: когато Микаел нарече баща му "един от пияниците във фабрика "Кадок". Тогава стана и тръгна към Микаел с вдигнат юмрук. Микаел се сгъна и вдигна отбранително ръка над главата си, като се смееше и го молеше да се успокои: беше шега, не се сърди, Бийвъс. Обаче се получи така, че после Трюлс съжаляваше за постъпката си и го помоли за извинение.
Веднъж Микаел и Трюлс влязоха в бензиностанции, откъдето — знаеха — Юле и Те-Ве крадели гориво. Обикновено двамата хулигани пълнеха резервоарите на моторите си от помпите на самообслужване, докато мацките им, седнали отзад, уж случайно бяха вързали дънковите си якета така, че да закриват регистрационните номера. После момчетата се мятаха върху седалките и дим да ги няма.