Викът, надигащ се в мен – за всичко, което се беше случило, за мъжа в кафенето, книгата му, перото, гребена, костта – заглъхна, сякаш някой завъртя копче за звука. Защото Ела го заслужаваше. Заслужаваше спокойствие в голям град, толкова гъсто населен и ярък, че светлините му прогонваха лошия късмет, както прогонваха мрака.
В гърлото ми напираха неизречени неща и после утихваха. Реших да є дам още един ден. Още един период на почивка, преди да є кажа, че старото проклятие ни е намерило във форма, която не разбирах напълно.
Лежахме мълчаливо още малко в тъмнината и после едновременно заспахме.
4.
От дълбините на съня ме изтръгна копнеж за хубаво кафе. Отворих очи. Ела я нямаше.
Главната причина да ставам рано в дома на Харолд беше вероятността да отида първа в кухнята. Все още се чувствах гостенка тук, затова предпочитах да се вмъкна там, без да ме видят. Няколко минути след като си налях кафе и добавих мляко и мед в чашата, Харолд влезе в кухнята, издокаран с костюм от три части, всичките закопчани плътно, сякаш компенсираше за това, че го бях видяла разсъблечен. Той демонстративно грабна млякото от плота и го върна в хладилника.
– Още го използвах – рекох, облегнах се на кухненския плот и удавих гнева с глътка горещо кафе.
Харолд ме изгледа.
– Кафето забавя растежа ти – каза той. – Дванайсетгодишна ли искаш да изглеждаш през целия си живот?
Ударих чашата си върху плота, но той вече излизаше от кухнята. Искаше ми се да запокитя кафето в гърба му, но преглътнах желанието си с още една глътка изгарящо устата кафе. Нуждаех се от презареждане. Мъжът с рижата коса ме беше посетил в съня ми. Лицето му гледаше през замъглени прозорци, а гласът му шепнеше приказки по платена телефонна линия. Сънищата се смесиха с онова, което бях видяла в „Соленото куче“, докато имах чувството, че нищо от това не е реално. Нищо освен перото, гребенът и костта, които бяха на дъното на раницата ми.
Пронизителният като свирка глас на Одри ме предупреди за пристигането є. Грабнах блокче с овесени ядки и сушени плодове от запасите си в килера на Харолд и се измъкнах от кухнята. Щях да получа дозата от сестра си по пътя за училище. Трудно беше да се предскаже коя Одри щеше да бъде. Може би нямаше да ми обръща внимание, а може би щеше да говори непрекъснато за някакъв мистериозен момичешки правилник, който е нарушила някоя от приятелките є. Или пък щеше да ме накаже за снощи, защото прекъснах изопачения ни ритуал на сприятеляване.
Излязох да я чакам на тротоара рано – неизкореним навик на пушач. Одри излезе наперено със слънчеви очила в 8:35 и двете се качихме в черната лимузина на Харолд.
– Днес татко няма да ходи на работа – каза тя, докато пишеше съобщение с дължината на откъс от Библията на мобилния си телефон. – Много добре знаеш какво означава това.
– Какво?
– Означава – отговори Одри и после понижи тон и зашепна, – че е неизбежно. Р-а-з-в-о-д.
Отпуснах глава на облегалката на кожената седалка с мирис на неотдавна убит дивеч и зачаках Одри да вдигне ръка, за да плеснем длани в знак на победа, но това не се случи. Изведнъж изпитах перверзното желание да споря.
– Но те се ожениха наскоро. И какво общо има това, че той ще остане вкъщи днес? Сега, в момента ли ще се развеждат?
Одри въздъхна тежко и трагично, сякаш да разговаря с мен беше непосилно бреме.
– Днес е денят, в който татко ще се обади на брачен консултант, между другото, задължително жена. Винаги го прави, за да си каже, че се е опитал да спаси брака. Ако историята и истината се повторят, след шест месеца от днес той ще остави майка ти заради консултантката. Впрочем не е важно заради кого. Или Ела ще откачи първа, или баща ми ще започне да се среща с друга, защото така е устроен. Предсказуем е като шибан учебник. Затова не се дръж така, сякаш не знам какво говоря. – Тя дишаше тежко и се беше втренчила в телефона си, сякаш искаше да го убие.
Замислих се и после вдигнах ръка с кутрето нагоре.
– Не се тревожи, Одри. Ние с теб винаги ще си останем сестри. Заклевам се с кутрето си.
Тя се засмя.
– О, да, ще се виждаме постоянно. Ще дойда на гости в новия ти апартамент и ще прихвана дървеници.
– Хладилните чанти могат ли да завъдят дървеници?
– Хитро. – Телефонът є иззвъня като камбанка и Одри отново се залови да пише по клавиатурата.
Изпитах леко чувство на гадене, което съпътстваше мисълта за развод на майка ми.
Знаех, че бракът на Ела е обречен. Харолд беше последният мъж, с когото тя можеше да бъде. Литературните му предпочитания, инертността му и фокусирането му върху външната страна на нещата – всичко това беше пълна противоположност на същността на мама.