С едно момиче, чиято вълшебна приказка беше толкова кървава, че не виждах как би могла да бъде нещо друго освен социопат, сключихме договор. Решихме да тръгнем заедно на училище, тя за пръв път, а аз – отново. Дотогава в нашата група се беше появил човек, който фалшифицираше документи за всички нуждаещи се. Приятелката ми избра името Снежанка – име от вълшебна приказка, от което се опитах да я убедя да се откаже. Аз се спрях на Алиса Прозерпина и преместих рождения си ден две години назад. Исках да бъда на седемнайсет за официалните документи.
Вратите към Пущинаците се затвориха и този свят угасна. Бях се изчистила напълно от леда. Светът на Тъкачката на сюжети пусна на свобода и Финч. Нощем, когато не можех да заспя, си го представях как пътешества през звездни пространства и прашни врати, в странни вселени, които той може да пресее през шепи като кафеени зърна.
Понякога след такива неспокойни нощи се събуждам рано сутринта, замаяна от мрачни сънища. Ставам и се оглеждам в огледалото. А после, докато Ела още спи, слагам си слънчеви очила и излизам да се разхождам. Пия горещ чай, возя се на ферибота и сгрявам ръце с диханието си. Когато се прибера у дома, очите ми са безупречно кафяви и дори може да се каже, че са почти същите като на майка ми. Ела Прозерпина.