Понякога обаче, в началото на брака им, се бях връщала у дома и ги бях заварвала прегърнати на дивана – той без вратовръзка, а тя боса. Когато Харолд я целуваше по челото, Ела повдигаше брадичката си към него като слънчоглед. Такива сцени ме караха да чувствам горещина и едновременно студ, все едно да се потиш в зимно палто. Сега въздухът между тях беше изпълнен с напрежение, но известно време в него прехвърчаха искри на нещо бързо горящо и интимно. Макар да стана ясно, че връзката им няма да продължи още дълго, Ела все още искаше Харолд. Нуждаеше се от него – не само заради мен, но и за себе си.
Прониза ме чувство на вина. Потрепнах нервно с рамене, за да се отърся от него.
Телефонът на Одри отново иззвъня като камбанка, настойчиво, и нещо, което тя прочете на екрана, пълен с погрешно изписани думи и емоджита, доколкото видях, втвърди още повече гласа є:
– Само за твое сведение: нито един брак на баща ми не е продължил повече от една година. Затова майка ти очевидно има талант на златотърсач.
Погледнах я равнодушно, чувствайки как вината ми отстъпва място на чист бял гняв. Одри усети промяната и ръцете є още по-нервно зашариха по екрана на телефона є, а после спряха.
Бих я срязала с няколко думи, прицелвайки се в някое от слабите є места – акнето под пласта фон дьо тен, който свършваше до брадичката є; грубите забележки на баща є за това как є стоят новите джинси; майка є, която не поддържаше връзка с тях, но редовно осребряваше месечните чекове на Харолд – и след това да пристъпя към пълния є разгром.
Не можех обаче да го направя, защото чувах в ухото си гласа на Ела и усещах тежестта на топлите є ръце върху раменете си. Вдишай светлината, Алиса. Издишай гнева.
Мразех тези хипарски щуротии.
– А за твое сведение – казах по-мило, отколкото исках, – Ела никога не се е срещала с мъж, който е притежавал нещо по-голямо от мотоциклет. Толкова е добра в златотърсачеството от пръв опит.
Одри направи снизходителна гримаса, сякаш глупавият ми отговор беше приемлив, а после използва обратната камера на телефона си като огледалце за гримиране.
Ето сценария на романа между майка ми и бащата на Одри в три действия:
Първо действие: Харолд съзира Ела в отсрещната страна на стаята на коктейлно парти. „Помислих си, че тя е една от гостите – весело обичаше да казва той. – Изобщо не ми мина през ума, че е сервитьорка!“ В изпълнение на Харолд това трябваше да се смята за комплимент.
Морето от хора между тях се разпръснало и той видял, че тя е облечена в черно като сервитьорка от фирма за кетъринг и държи поднос на нивото на кръста си. Ела ми обясни, че ако държиш подноса по-високо, мъжете имат оправдание да надничат в деколтето ти.
Харолд ял спанакопита и помолил Ела да напише телефонния си номер на салфетката. Тя го направила. Това е частта, която все още не разбирам. Дали Харолд я е свалил с акцента си от Ню Джърси? Или с космите на гърдите си, които са се подавали от разкопчаната му риза? Предполагам, че е бил скъпият ръчен часовник, който е блещукал на дебелата му китка – или ако не съм толкова цинична, очите му. Те бяха сини, дълбоки и меланхолични, с блясък, който загатва, че някъде в дълбините им се крие нещо интересно. Въпреки че никога не съм го виждала да изпълнява това обещание.
Второ действие: Първата среща. Ела излезе от апартамента ни, за да се срещне с Харолд на питие, и видяла лимузина, която я чакала. Питиетата се превърнали във вечеря и след това, в два часа след полунощ, в пиянско телефонно обаждане, с което тя ме уведоми, че ще се върне у дома сутринта. Не бях виждала Ела в този є вид, откакто бях на девет, когато в средата на една тиха августовска нощ тя кара боса мотоциклета на тогавашното си гадже и влезе в езерце с патици. По-късно Ела ми каза, че толкова много се уплашила от обсебеността си от мисълта „Ами ако Алиса беше на мотоциклета зад мен?“, че се заклела да се връща вкъщи до полунощ, относително трезва.
Ела се върна от срещата с Харолд близо двайсет и четири часа, след като излезе, без обувки (винаги лош знак) и със сако от мъжки костюм върху роклята си. Помирисах го, когато тя не гледаше. Миришеше на пияните финансисти, които се притискаха твърде силно в мен в блъсканицата във влакчето на метрото, когато го вземех в неподходящия час на деня. Поклатих глава. Горкият Харолд. Ела ще го изяде жив.
Трето действие: Ураганът на ухажването. Гурме ресторанти с петнайсет блюда за вечеря, уикенди в богаташкия курорт „Хамптънс“, неловка вечеря с мен и Одри. И, разбира се, съдбовното посещение на опера, което започна с това, че Харолд є изпрати рокля.