– Не ме докосвай – хлъцнах и се завъртях, за да се отскубна от него.
Финч сграбчи ръката му и процеди през стиснати зъби:
– Пуснете я. Веднага.
Харолд издаде изтерзан звук и вдигна пистолета. Двамата с Финч стреснато отстъпихме назад.
– Обичах я. Обичах я много, а тя ме лъжеше всеки ден.
– Господине – изрече Финч със силен и спокоен глас. – Насочете пистолета към пода. Ще се обърнем и ще си тръгнем веднага. Само ви моля, насочете пистолета към пода.
– Няма да ходим никъде – заявих със стържещ като трион глас. – Не и докато той не каже къде е мама!
Чу се тракане на токчета по плочките и Одри се появи зад баща си. Притискаше натъпкана цилиндрична брезентова раница до гърдите си и изглеждаше изнурена под маската от грим.
– Татко – каза тя. Обичайните нотки на смях и дързост бяха изчезнали от гласа є, който звучеше много уморено. – Остави това нещо.
За секунда той сякаш не я чу, а след това пусна пистолета на масата. Оръжието изтрака силно и аз стиснах зъби, докато ме заболяха.
– Те отведоха майка ти – произнесе Одри със същия мъртвешки глас. – Отвлякоха и нас, но ни пуснаха. Върнахме се само да си вземем някои неща, няма да останем, затова може да им го кажеш, ако попитат. И не се опитвай да ни намериш.
– Кой я отведе? Кой?
Осъзнах, че зениците на Одри са разширени от шок или травмиращо преживяване.
– Пущинаците – отговори тя. – Казаха ни, че са Пущинаците.
Искаше ми се да се свлека на плочките. Адреналинът от насочения към мен пистолет намаляваше и оставяше крайниците ми омекнали и треперещи. И онази дума – „Пущинаците“. Отново Алтея.
– Как изглеждаха?
Харолд сложи ръка върху пистолета си.
– Махай се, да те вземат дяволите!
Не мислех, че той има куража да ме застреля.
– Кажи ми само къде я отведоха и ще си тръгна. Моля те.
– Махай се, да те вземат дяволите!
Финч ме прегърна през раменете и ме насочи към асансьора, който ни чакаше и се отвори със смразяващо кръвта свистене.
– Ще се върнем с ченгета, ако трябва – прошепна той. – Или с някого от охраната на баща ми.
Очите ми останаха приковани в Харолд, докато вратите на асансьора се затвориха между нас.
– Не. Никога няма да се върна тук.
6. Герой от романа „Гордост и предразсъдъци“ (1813 г.) на английската писателка Джейн Остин – Б. пр.
7. Еврейски празник, особено популярен сред децата, защото получават подаръци и лакомства в продължение на осем дни. – Б. пр.
8. Мирна Лой, американска филмова и театрална актриса (1905-1993) – Б. пр.
9. Керстин Анита Мариане Екберг, шведска актриса и манекенка (1931–2015) – Б. пр.
8.
Финч можеше да си тръгне завинаги веднага щом излязохме на улицата. Можеше да ме качи в такси, пренебрегвайки факта, че няма къде да отида и той го знае. Можеше да използва бездънната си банкова сметка, за да ми наеме хотелска стая за нощта, ако наистина искаше да се измъкне от тази каша.
Финч обаче не направи нито едното от тези неща. И някъде под благодарността и страха си аз не можех да престана да се чудя защо.
– Трябва да се обадим на ченгетата. Вторият ти баща можеше да те нарани.
Погледнах глупавия си безмълвен телефон и допрях ръце до гърдите си. Имах чувството, че са стени на стая, които ме притискат.
– Мама – казах дрезгаво в пустотата.
Финч ме прегърна отново и ми помогна да седна на ниска градинска ограда.
– Хей. Хей. Дишай дълбоко, чуваш ли? Дишай.
Започнах да си поемам потрепервайки дъх. Не бях имала панически пристъп, но Ела ги получаваше понякога. Мислеше, че ги крие от мен, но аз знаех.
Финч приклекна пред мен.
– Всичко е наред. Всичко е наред. Само дишай.
Думите му се превърнаха в дразнител и през тялото ми изведнъж премина огън. Блъснах го настрана и скочих на крака. Пръстите ми се свиваха и разпускаха, увити около въображаема цигара. Видях Ела снощи с роклята є за коктейли, очертанията є в мрака на моята стая. Ела шофира, Ела се смее, спокойните є кафяви очи, вперени в моите.
Откакто станах достатъчно голяма, аз бях по-бдителната от нас двете и постоянно бях нащрек за лошия късмет, докато Ела се занимаваше с останалото – правеше всичко възможно да ни намери квартира и да превърне в уютен дом случайни чужди жилища. Но си бях позволила да загубя бдителността си. Бях допуснала лошият късмет да възприеме неуловима форма, да ни връхлети и да отвлече Ела.