– Добре – каза той. – Ето какво си спомням за „Трижди-Алиса“.
Разказът му беше по-подробен, отколкото очаквах, въпреки че Финч непрекъснато се поправяше и добавяше елементи от други приказки. Но, общо взето, разказът му звучеше така.
9.
В един студен ден в далечно кралство на краля и кралицата се родила дъщеря. Очите є били блестящи и черни без бяло. Акушерката я оставила в ръцете на кралицата и избягала. Кралицата се вгледала в очите на момиченцето, лъскави и черни като крилата на бръмбар, и веднага го намразила.
Детето било малко и не издавало звук. Дори не изплакало, когато се родило. Убедена, че дъщеря є няма да живее, кралицата отказала да я кръсти.
Отначало предсказанието є изглеждало вярно. Месеците минавали, а бебето не растяло. Но и не умряло. Настъпили и отминали две години, а момиченцето било мъничко като в деня, в който се родило, и мълчаливо. Хранели го с овче мляко, защото кралицата отказала да го кърми.
Една сутрин, когато влязла да нахрани бебето, дойката видяла, че през нощта то е пораснало и сега било голямо колкото седемгодишно дете. Крайниците на момиченцето били слаби като на жаба, а очите му били все така мрачни и черни. И тогава решили, че тя ще живее. Кралят заставил съпругата си да я кръсти и кралицата избрала име, което е кратко, обикновено и лишено от власт, напълно неподходящо за принцеса. Кръстила я Алиса.
Алиса най-после проговорила, и то с пълни изречения. Говорела само с други деца, и само за да ги разплаче. И пак престанала да расте. Годините минавали и кралското семейство започнало да мисли, че тя завинаги ще остане дете, ще погажда мръсни номера на братята и сестрите си и ще плаши слугините с изцяло черните си очи.
Една сутрин, толкова леденостудена, че дъхът замръзвал върху устните, ако се осмелиш да излезеш навън, поредната бавачка отишла да събуди Алиса и заварила дванайсетгодишно момиче да спи в леглото є. Момичето било много кльощаво, като новородено жребче, което едва се държи на краката си. Слугите шушукали, че тя е подменена, но очите є все така били черни и нравът є бил същият: момичето не говорело много и се появявало на места, където не искали да я виждат. Слугите не се задържали дълго в замъка и придворните дами клюкарствали, че момичето е виновно за това.
Бавачката, която била натоварена със задачата да отглежда Алиса, се страхувала от деня, в който отново ще намери непозната в леглото на принцесата. В утрото, когато открила, че в покоите на Алиса я чака черноока седемнайсетгодишна девойка, жената прошепнала проклятие и напуснала завинаги замъка.
Принцесата била млада, но се отличавала с рядка красота и поне изглеждала на годините си. Кралят, който рядко є говорел, сега я гледал с жадни очи. Дал є подаръци, каквито бащите не подаряват на дъщерите си: закопчалка за наметало – водно конче, направено от червен метал; ръчно изработено стъклено цвете, което приличало на скорпион, готвещ се да нанесе удар. Ето защо кралицата решила, че е време Алиса да се омъжи.
Тъй като била дъщеря на крал в свят, където тези неща били традиция, девойката възложила задача на кандидатите за ръката є. Обявила, че ще се омъжи за този, който напълни копринената є кесия с ледени кристали, донесени от далечните ледовити пещери на кралството. Който не можел да изпълни задачата, щял да умре. Разбира се, повечето кандидати за ръката на принцесата били глупаци. Те яздели ден и нощ, за да донесат лед за малката є копринена кесия, а по пътя ледът се топял. Някои се изхитрили и донесли лед от замръзнал поток на километър и половина от двореца, но тя разбрала измамата по познатия вкус на нечистотии в леда. Други пък решили, че принцесата се е изразила символично, и є донесли диаманти, но загубили живота си заради грешката си.
Мъжете, които успели да изпълнят задачата на принцесата, били двама братя от далечния север. Кожата им била бледа като леда, който донесли. Те го сложили в дървени стърготини и го нарязали на малки парчета, когато стигнали до двореца.
Когато големият брат є показал леда, принцесата се вцепенила и пребледняла. Това го накарало да се усмихне.
– Но за кого от вас да се омъжи? – попитал кралят.
Братът отново се усмихнал. Всички присъстващи започнали да разбират, че нещата не отиват на добре, когато той се усмихне.
– Ние не искаме съпруга – отговорил братът. – Искаме слугиня. Тя ще ни пече хляб, ще чисти къщата ни и ще роди деца, които ще ни прислужват, когато умре.