11.
Малко проблеми са нерешими, когато имаш купища пари и богати приятели. Финч проведе няколко телефонни разговора и един час след като излязохме от парка, позвънихме на вратата на голяма къща в Бруклин Хайтс. Момчето, което ни отвори, имаше дълга, увиснала коса в стил индирокер, която падаше до брадичката му. Разбрах, че е надрусан, още преди да доловя миризмата на трева, която се разнасяше от него.
– Елъри Финч! – възкликна той, но произнесе името с много повече срички.
– Здравей, Дейвид. – Финч кимна и ме погледна.
Обикновено не се усмихвам на непознати, но номадският живот ме е научил да бъда любезна гостенка.
– Приятно ми е да се запознаем, Дейвид. Аз съм Алиса. Благодаря ти, че ни приемаш.
Той ми се ухили и после кимна. Бях убедена, че искаше да каже нещо, но забрави, че не го е казал.
Цялата сграда принадлежеше на семейството на Дейвид. Беше преустроена църква с голи тухлени стени и запазени прозорци със стъклописи, накъдето и да погледнеш. Можех да се закълна, че стените все още излъчваха миризма на стари восъчни свещи и тамян.
– Радвам се, че можеш да ни приютиш, Ди – рече Финч. – Родителите ти в Европа ли са?
– Във Франция, пич. Малката ми сестра е загазила в училището-пансион там. Тя е като мафиотски бос в пола, пич.
Бяхме го прекъснали, докато ядеше мазни мексикански царевични питки със сирене начос, претоплени в микровълновата фурна. Това ми се стори симпатично, въпреки че сиренето вероятно беше от скъпа ограничена партида нормандски чедър. Дейвид ми предложи да си взема, но аз отказах.
– В стаята за гости няма чаршафи. Ти и гаджето ти може да спите в стаята на Кортни. Втората врата вдясно. И не обръщайте внимание на „Доктор Кой“ и другите тъпотии.
Финч не го поправи за „гаджето“, само кимна.
– Страхотно, пич. Много ти благодаря. Наистина сме ти признателни.
Дейвид направи движение, сякаш събира благодарностите, смачква ги на топка и с подскок ги хвърля в кошче за боклук.
– Радвам се да ви видя. Радвам се, че дойдохте. Искате ли начос?
Отново отказахме. Двамата поговориха малко, обсъждайки хора, с които бяха учили заедно в прогимназията, преди семейството на Дейвид да се премести в Бруклин. Непрекъснато поглеждах ъглите, където се събираха сенки, и прозорците, на които не бяха спуснати щорите. Очаквах да видя момиче с клетка за птици и момче с кепе на таксиметров шофьор. Държах телефона, настроен на вибриране. Всяка минута, която минаваше, без да чуя Ела, изкопаваше все по-дълбока бездна под краката ми.
Усещах умората на Финч и едва прикривах моята. Накрая, когато вече не беше много неучтиво да прекъснем разговора, той се прозя и се протегна.
– Имаш ли нещо против, ако отидем да си легнем? Трябва да излезем утре рано сутринта.
– Така ли? Ще заминавате ли някъде?
Финч ме погледна.
– Не... Хм, може би. Ще видим.
– Вероятно ще се отправим на север – казах импулсивно и после се изчервих. Това беше идея от един паралелен свят, в който майка ми отново беше при Харолд, а ние с Финч наистина бяхме гаджета.
– Аха, ясно! Отдих сред природата. Гледане на есенни листа. Бране на ябълки. Скачане в сеното. Изрязване на тикви. Плашила. Восъчни вампирски зъби, пич!
Преди Дейвид да развие фантазиите си до рибарски пуловери и барбекю на открито, Финч стана. Двамата се поздравиха, като блъснаха гърди. Прегърнах леко Дейвид и с Финч се качихме на горния етаж.
Надникнах в тъмната голяма спалня, докато минавахме покрай нея. Широк прозорец гледаше към река Ист. От другия бряг ми намигаха точици на светли прозорци. Мирисът на трева, чорапи и освежител за въздух с аромат на ягоди известиха коя е стаята на Дейвид, но стаята на сестра му ухаеше приятно и носеше по-малко отпечатъка на личността на обитателя си. Напомняше на стая в скъп хотел. Финч запали лампата и двамата зяпнахме в почуда стените, а след това се спогледахме и започнахме да се смеем.
Преди да стане главорез в училището-пансион, Кортни явно се беше отличавала като страстен фен. Стаята є беше облепена със снимки от списания, плакати на Хари Потър и снимки на нея и приятелите є в сепарета в закусвални. Около огледалото на тънката є старинна тоалетка бяха пъхнати талони от билети за бродуейски представления. Едната половина на също така старинна библиотека беше пълна с разноцветни книги с меки корици, а другата половина – с кутии с дивидита. Телевизионният сериал „Светулка“ беше до книгата „Да станеш дебел за Сара Бърнс“ от Крис Круър, а „Свръхестествено“ беше на една лавица с „Аката-вещицата“. Потърсих „Приказки от Пущинаците“, но я нямаше.
Подът беше безупречно чист. Широкото легло беше застлано с кремави чаршафи, но стените, отрупани със знаменитости с искрящи зъби и лъскави коси, придаваха на стаята атмосфера на бардак. Мисля, че Елъри изпита същото чувство, защото запали странична лампа и угаси онази на тавана. Водовъртежът от чужди лица потъна в мрак.