Преместихме се на стъпалата пред един вход и доближихме глави над телефона, за да можем да четем заедно. Пръстите на Финч, които се плъзгаха по екрана едновременно с моите, бяха топли. Постингът, който беше привлякъл вниманието му, беше озаглавен „В търсене на източника: Ден 133“.
Моите изследвания и търсенето на жилището на феминистката писателка новаторка и отшелничка Алтея Прозерпина на сто трийсет и третия ден се увенчаха с успех, както очаквах. 1 + 3 + 3 е равно на 7 – значимо число за всеки читател на вълшебни приказки.
Завъртях очи толкова силно, че ме заболя главата. След това продължихме да четем, защото бяхме отчаяни и не ни оставаше нищо друго.
Отдавна мисля, че „Лешниковата гора“ е място, но и състояние на ума. И откакто имах късмета да изучавам творчеството на Алтея под ръководството на професор Миранда Дейн, се убедих, че източникът на вдъхновението на писателката са едновременно и разумът, и магията. Не се изненадах, когато научих, че „Лешниковата гора“ не съществува на никаква карта – „Гугъл Ърт“ я отхвърля, както повечето университетски програми по литература отхвърлят магията като съставна част на произведенията. От това произтича и същественият недостатък на изследванията на творбите на Прозерпина.
Както подробно писах в постинга си от 11 август, наскоро открих авторката на известната статия за Алтея в списание „Венити Феър“. Въпреки че преди няколко години се е преместила в старчески дом, разумът є е съхранил напълно остротата си. Чрез дъщеря си репортерката разкри, че никога не є е бил позволен достъп до самата Алтея и че е провеждала интервюто си само с писма и няколко телефонни разговора. Потърсих фотографа на снимките в статията, който е бил приет в „Лешниковата гора“, но стигнах до задънена улица, когато разбрах, че е починал в чужбина през 1991 година.
Първият и вторият брак на Алтея я оставят вдовица. Тя има една дъщеря, Ванела Прозерпина. За ранните години на живота на Алтея се знае малко, освен че е била единственото дете на отдавна умрели родители. Ванела няма постоянен адрес и отказа да разговаря с мен. Това е много жалко за всички нас, изследователите на творчеството на Алтея, като се има предвид какво би могла да предложи, за да се запълнят празнотите в биографията на писателката.
Изсмях се подигравателно.
– Елъри, помня тази мадама. Тя е пълна откачалка!
– Откачалка, която може би е стигнала до „Лешниковата гора“. Чети по-нататък.
Грабнах телефона и превъртях още празни, общи приказки и няколко завоалирани молби за финансиране и рязко спрях на следното:
И така, въоръжена само със знанието, че имението є се намира в северната част на щата Ню Йорк, че според „Венити Феър“ е на четири часа път с кола от Ню Йорк Сити и на десет минути от неназовано езеро и че е в гора, недалеч от село с по-малко от хиляда души население в годината на написването на статията, аз тръгнах да търся „Лешниковата гора“. Както винаги ме придружаваше Мартин, моят водач, приятел и колега.
В произведенията на Алтея има повтарящи се теми, които са обезпокоителни за всеки, който знае за предполагаемото є доброволно затворничество в имението є. Това са темите за изчезване, изоставяне, нападение, свръхестествено присвояване на чужда самоличност и, разбира се, заточение. Образът на затворничеството се променя – тяло, кула, брак, пещера, – но внимателният прочит на книгата на Алтея ме доведе до мисълта, че тя предсказва собственото си пленничество – не само духовно, но и физическо.
И така започнах да разбирам Алтея не като отшелничка, а като пленница. Смятам, че я държат в „Лешниковата гора“ противно на волята є. Мартин е съгласен с мен, въпреки че изказва предположение, достойно за лош детектив. Той мисли, че може да я държат в плен кредитори или първоначалният разказвач на приказките, които тя е преразказала и публикувала под свое име. Разбира се, Мартин не е чел приказките и не е работил върху тълкуването им под ръководството на професор Миранда Дейн. Мисля, че историята, разказана от Алтея в статията във „Венити Феър“, е измислена за прикритие, димна завеса, поредната вълшебна приказка, разказана от майсторката, която е използвала древен източник на легенди, които имаш чувството, че е само едно късче от тъканта на един много по-голям и странен свят.
Мисля, че някаква сила именно от този свят я държи в затвор. Истинската цел на търсенето ми, която не разкрих, защото изглеждаше недостижима за мен, е да намеря и да спася Алтея Прозерпина от онзи или онова, което я държи в плен.