Колата на Ела беше заключена в гаража на Харолд, затова Финч взе кола под наем чрез офиса на баща си, за да заобиколи факта, че и двамата сме на седемнайсет години. Първо отидохме в хипермаркета „Таргет“ и се заредихме с десертни блокчета с мюсли и сушени плодове, вода и кутии с шамфъстък. Купих си евтини джинси, пакет бельо и черен суичър и се преоблякох в тоалетната. Смачках на топка училищната си униформа и я напъхах в боклука. Имах чувството, че дните ми в „Уайтчапъл“ са свършили завинаги.
Финч ме чакаше пред тоалетната и ми даде тъмни очила в полицейски стил.
– Класика в жанра за пътуване по пътищата – каза той.
Сложих си ги. Очилата обагриха света в хладносиньо като в дискотека.
– Ще ме караш ли да играем на нещо, докато пътуваме?
– Само ако извадиш късмет.
Усмихнах му се, но не отговорих. Той вече не излъчваше странната напрегнатост, която струеше от него след посещението при Нес, но все още бях нащрек. „Наблюдавам те“ – говореха очите ми, когато го погледнех.
„И аз теб“ – отговаряше неговият поглед.
Седнахме в ресторанта на „Таргет“, за да планираме следващия си ход, и ядохме обилно напоени с олио триъгълници сирене на грил, потопени в кечуп.
– Ако Ана види това, ще получи удар – каза Финч, гледайки втренчено мазните си ръце, сякаш бяха облени с кръв.
– Съжалявам, че трапезата ни не е в стила на Джонатан Финч – отвърнах импулсивно.
При споменаването на името на баща му Финч наведе глава и в очите му се появи мрачна тежест, каквато не бях виждала дотогава. За момент имах чувството, че гледам очите на непознат.
– Извинявай – казах тихо, изтръсквайки трохи от новите си джинси. – Аз само... Все още не знаем къде точно отиваме.
– На север, на пет часа път от тук, някъде близо до езеро и село – издекламира по памет Финч подробностите от блога. – Това е проработило за Нес.
– Случилото се с Нес е проработило срещу нея.
– Знаеш какво имам предвид. Ще излезем от града, ще караме на север и ще търсим знаци.
– Знаци като стрелки „Пътят за „Лешниковата гора“ е натам“?
– Знаци като моментална снимка, пъхната в книга. Или гарван, който носи писмо. Освен ако нямаш по-добър план? – Той ми отправи патентованата си обезоръжаваща усмивка, която не би трябвало да ми въздейства, но все пак оказа малък ефект, и ме накара да забравя мрачния проблясък в очите му.
Така или иначе, Финч беше прав. Нямахме по-добър план.
Когато най-после излязохме на магистралата, се спускаше мрак. Докато седях на предната седалка до шофьора и гледах морето от стопове отпред и фарове отзад, имах чувството, че това е отзвук от живота ми с Ела. Никога не заминавахме по собствено желание, избирайки благоприятен момент. Винаги ни прогонваха внезапни неприятности – поредната възможност за работа на Ела се стопяваше във въздуха като вълшебно злато или лошият късмет ни нанасяше по-силен удар, отколкото можехме да понесем. Заминавахме преди вечеря някой четвъртък, без да успеем да седнем на масата. Или посред нощ, след като цигара, която Ела се кълнеше, че е угасила, запалеше пожар в мотелска стая. Допрях слепоочие до хладното стъкло.
– Е, искаш ли да играем на нещо?
Изсумтях. С Ела бяхме играли всички игри в кола, известни на човечеството, и бяхме измислили десетина нови.
– Какво? Хайде, достави удоволствие на кореняка нюйоркчанин. За мен всяко излизане от града е като дългоочаквана ваканция.
Забелязах, че Финч държи волана малко странно – на десет и на два часа, неловко и смутено, сякаш държи на плещите си тениска с глупав надпис.
– Да. Добре. На какво искаш да играем?
Очаквах, че той ще предложи „Градове“ или „Номера на автомобили“, но не познах.
– Хайде да играем на „Дворец на спомените“.
Погледнах го.
– Сега я измисли.
– Не, мама я измисли. Аз ще започна пръв, за да те науча. – Финч се прокашля. – И така, първото нещо в моя дворец на спомените е... карта на Амстердам. Защото в Амстердам загубих... девствеността си в един обществен парк. – Той се засмя смутено, сякаш вече съжаляваше, че се е похвалил. – И така, „А“ – Амстердам. Сега ти повтори моя спомен и после кажи свой спомен, който започва с буквата „Б“.
Дали го беше направил на пейка в парка? Или под някой храст? Или на открито на тревата? Бих се обзаложила, че е било в беседка. Представих си как Финч прави секс с някоя дългокрака холандка в пет различни пози и после осъзнах, че се бавя твърде дълго с отговора си.