– Хей. Събуди се.
– Буден съм – приглушено отговори той, а после изпъна шия като костенурка, примигна и погледна пътя. – Катастрофа ли е станала?
– Не знам.
Приближихме се и пред очите ни се появи полицай. Държеше фалшфеери в двете си ръце. Отбих до него и спрях.
Той се наведе и надникна през стъклото от страната на Финч. Носеше тъмни очила – почти същите като моите. В съчетание с големите му мустаци, очилата изглеждаха като карнавална маска.
– Трябва да обърнете. Пътят е затворен и скоро няма да бъде отворен.
– Какво се е случило? – попитах, гледайки през предното стъкло. Видях две полицейски коли и няколко ченгета, които сновяха между тях. Единият говореше по радиопредавател. Държеше го така, както конферансие държи микрофон. Зад тях имаше бял джип, наполовината излязъл от пътя.
– Авария. – Полицаят говореше отривисто, не много учтиво.
Угасих фаровете, за да виждам по-добре. Вратите на джипа бяха отворени. На пътя до него имаше някаква тъмна купчина, при вида на която гърлото ми пресъхна. Но беше твърде малка, за да е човек. Може би беше яке.
– Колата изглежда добре – рекох. – Има ли ранени?
– Скъпа, искам веднага да обърнеш и бързо да се отправиш в обратната посока.
– Скъпа?
Ченгето дъвчеше нещо – дъвка или вътрешната страна на бузата си.
– Синко, моля те, кажи на гаджето си да запали фаровете и да обърне, преди да я глобя. – Гласът му звучеше механично. Тъмните стъкла на очилата му сега бяха обърнати към Финч.
Приливът на гняв започна от бузите ми, както винаги ставаше, и заля цялата ми кожа със студен огън.
– Обръщайте се към мен – казах. – Аз съм тук, пред вас. Или сте останали с убеждението, че една жена не може да изпълни елементарна заповед?
– Алиса. – Финч сложи ръка на рамото ми, но аз я блъснах. Беше твърде късно да броя до десет.
– Това, че сме навлезли в територията на някакво лайняно село във вашата юрисдикция, не означава, че може да се държиш с мен като с бебе. Говори така на шибаната си жена!
Полицаят се втренчи за момент в мен. На бузата му трепна мускул. Свали очилата си и видях, че очите му са кафяви и сърдити. Напълно човешки.
– С тази уста ли целуваш майка си? Имаме проблем тук и нямам време за глупостите ти. Запали фаровете и се разкарай. – Ченгето се изправи и се отдалечи няколко крачки, размахвайки фалшфеерите.
Няколко секунди седях неподвижно. Неизразходваният адреналин пулсираше прощално във вените ми. Финч протегна ръка и запали фаровете.
– Обърни, по дяволите! – заповяда той.
Изгледах го гневно.
– Какво не е наред с теб?
– С мен ли?
Чувството, че се държиш като задник, е също толкова противно, колкото и да се чувстваш жертва, но без удовлетворението на самосъжалението. Обърнах колата – бързо и рязко, минавайки по тревата върху противоположната страна на пътя.
– Какво искаш да кажеш? – попитах през стиснати зъби.
– Отлично знаеш какво искам да кажа. Обичаш да ползваш привилегии, нали?
– Аз, Елъри Джан Финч, дрън-дрън. Аз ли ползвам привилегии?
– Не става въпрос за пари! – избухна той. – Ти спореше с ченге само защото знаеше, че можеш. Това е прекомерна наглост. Погледни ме. – Финч посочи очевидното – цвета на кожата си. – Какво мислиш, че ще се случи, ако аз се разкрещя на ченге? А той дори не те глоби!
– Искаше ли ти се да ме глоби? – попитах троснато, без да обръщам внимание на смисъла на думите му. – Да се върна ли и да поискам да ме глоби?
Той поклати глава и се загледа през страничното стъкло.
Нищо на света не ме вбесява повече от отказа да ми отговорят. Полезрението ми се изпълни с нещо бръмчащо и черно, сякаш гледах пътя през тунел.
– Е, давай. Кажи ми какво трябва да правя и какво не трябва да правя.
– Престани – уморено каза Финч. – Хайде да потърсим най-близкия мотел. Утре ще намерим друг маршрут.
Трябваше да млъкна, но не го сторих.
– Не, по дяволите. Ти започна този разговор, затова нека го довършим.
– Боже, престани! Не трябваше да обиждаш ченге. Той можеше да измъкне мен от колата, защото ти се държиш като идиотка. Мислиш, че богатството означава нещо в подобна ситуация? Мислиш, че ченгето ме поглежда и вижда богато момче? Преструваш се, че не разбираш, но ти е абсолютно ясно.
Да, беше ми ясно. И срамът се превърна в нещо по-мрачно. Преди здравият ми разум да надделее, рязко завъртях волана, изкарах колата от пътя и се насочих към дърветата.