Стволът на дървото се разцепи на две между дланите є. Рязко си поех дъх, когато кората му се превърна във врати, които се отвориха навътре. От мястото, където стоях – точно над момичето, – видях най-горното стъпало на сребристо стълбище, което се спускаше надолу, и чух далечния звук на празненство. Момичето постави крак на първото стъпало и аз пристъпих крачка напред.
Някой сложи тежка ръка на рамото ми и в ухото ми заговори глас:
– На твое място не бих го направил. Няма да искаш да застанеш между персонаж и неговата приказка.
Отскубнах се от мъжа, който стоеше до мен. Той беше на трийсет и няколко години, с очила с телени рамки, джинси, избелели почти до бяло и окъсано кафяво кожено яке.
И ядеше шоколадово блокче „Хърши“. Видя ме, че го гледам, отстъпи назад и го скри с ръка.
– Не, сестро. Това ми е последното. Всичките ми запаси свършиха. Не мога да отида да си купя още. – Акцентът му беше американски, но примесен с още нещо, което придаваше прекомерна яснота на съгласните.
Пъхнах ръце по-дълбоко в джобовете си и вдъхнах чистия, хладен въздух, който той носеше със себе си.
– Почакай – рекох. – От Земята ли си?
Мъжът се втренчи в мен за момент и после въздъхна.
– О, не, по дяволите. Ти току-що ли дойде тук? Не съм подготвен да ти давам насоки. Почакай, не си взела храна, нали? Например... пакетирана храна? – Той ме огледа – суичър, джинси, без чанта. – Ясно, това означава „не“.
– Да ми даваш насоки? – повторих, обърнах се и погледнах към момичето. Тя беше изчезнала и стволът на дървото беше непокътнат. – А какво каза преди това? Нещо за персонаж и приказка?
– Господи, нищо чудно, че едва не си последвала Горската жена до ада. Ти си нова, нали? Сякаш „току-що си паднала през огледало в Тунис“?
Помислих си да му кажа, че съм Трижди-Алиса и да видя дали ще ми даде остатъка от шоколада си, но се отказах.
– Ти така ли попадна тук? – попитах. – През огледало в Тунис? Ти ли си единственият?
– Ох. – Мъжът напъха остатъка от шоколада в устата си и се втренчи в мен, докато дъвчеше. – Добре, ще ти разкажа основното. Най-основното, докато не намериш някого, който ще те запознае подробно как стоят нещата. Първо, разбира се, че не съм единственият, ако под „единствен“ разбираш единственият тъпак, достатъчно глупав да мисли, че е добра идея да проси, да взима назаем или да краде, за да се добере до място, където няма грамофони, бърбън и шоколад. Тук има много бегълци. От Земята и от други места. Или поне така чух. Второ, стой далеч от персонажите. Веднага ще ги познаеш. Ако някой свети по краищата, движи се като в транс, мирише на пушек или цветя, или сол, или като цяло има вид на герой от кървава балада, стой далеч от него. Познавах един такъв младеж – следваше класическа филология в Кеймбридж, – който дойде тук през кладенец на желанията и се опита да спаси Девицата без кожа, преди да я одерат. Боже, това беше най-лошата идея на света.
– Какво се случи?
– Не ме карай да ти разказвам подробно. А ти? Нарочно ли дойде тук? Защото ми се струва, че не е така.
Мъжът явно започваше да се интересува от мен, дори и против собствената си воля.
– Не исках да идвам. Някой ме хвърли тук – поясних.
– Хм, не искам да знам подробности и не желая да се забърквам в нищо. – Той изглеждаше неспокоен и очите му шареха насам-натам. – Не искам да бъда груб, но знаеш ли, при мен за пръв път от дълго време се появи нещо истинско. Най-после. Имам гадже – бивш персонаж – и това прави нещата доста интересни. Само се готвех да се разходя и да изям шоколадовото блокче, без тя да ме зяпа. Тукашните мислят, че пакетираната храна е отвратителна.
Мъжът продължи да бръщолеви, но аз вече не слушах. Не чух нищо след думите „бивш персонаж“.
– Бивш персонаж? Какво искаш да кажеш? – прекъснах го рязко. – Това означава ли, че тя по-рано е била... героиня в приказка?
– Горе-долу. – Очите му се стрелнаха някъде над рамото ми. Той явно се отегчаваше от мен. – Виж, ако вървиш достатъчно дълго по тази пътека, ще видиш дребничка старица. Тя ще те помоли да направиш нещо – да донесеш ведро с вода или да є насечеш дърва, все нещо. Направи го и използвай желанието, което старицата ще ти изпълни, за да намериш Джанет. Разбра ли? Не искай да те върне у дома или да те направи принцеса, или нещо друго. Тя вече не може да прави такива големи неща. И старицата е бивш персонаж от приказка. Помоли я да те изпрати при Джанет. Старицата знае коя е тя.
– Старица, Джанет – измънках. – Ясно. – Мислите се въртяха в главата ми като хамстер в колело. Мислех за последиците от това да си бивш персонаж. Може би дори от тук, от Пущинаците, щях да намеря начин да стана свободна.