– Ти си Джанет.
– Да. А това е моята Там Лин. Но може да я наричаш Ингрид. – Тя посочи русокосата, която веднага се приближи до нея, сякаш да я защити, ако се наложи.
Кимнах, за да покажа, че съм схванала намека, макар да си зададох въпроса каква е тяхната история и как се вмества във всичко това.
– Един човек ми каза, че ако съм бегълка, трябва да намеря теб.
– Този човек е бил прав, ако наистина си бегълка. Признавам, че татуировката ме изненада. Сигурна ли си, че си новодошла? – Гласът є беше добродушен, но очите є бяха внимателни и бдителни. Тя огледа ръкавиците на ръцете ми, евтините ми нови джинси и остатъците от молива за очи на клепачите ми, който бях използвала тази сутрин.
– Сигурна съм.
Ингрид измърмори дума, която не бях чувала дотогава, с глас, който не ми хареса.
– Ела тук. – Джанет извади от шкафа до стената бутилка от матово стъкло и три стъклени чаши с тънки гърла и ги сложи на кръгла маса, която в предишния си живот явно е била пън на дърво. Отвори бутилката и наля два-три сантиметра течност във всяка чаша. Напитката се задими, когато стигна до дъното, и после се успокои и стана бистра и безцветна. – Ингрид ще започне да се държи с теб по-добре, ако първо вдигнем наздравица за нашето запознанство.
Джанет умееше да се преструва много по-добре от приятелката си. Тя вдигна чашата си спокойно, но Ингрид държеше своята, сякаш беше бомба, като внимателно ме наблюдаваше, за да види дали ще отпия.
Престанах да се страхувам от вълшебна храна, откакто Алтея ми разказа приказката си в мрака, но това не означаваше, че бях готова да изпия нещо, което вероятно беше сварено в котел на вещица.
– Отрова ли е това? – попитах.
Джанет се усмихна.
– Там, ти изобщо не умееш да контролираш изражението си. Ето виж – за твое здраве. – Тя отпи глътка и стисна устни.
Подуших течността, която нямаше мирис, и също отпих. В устата ми напитката беше като вода, но щом попадна в стомаха ми, ме опари като ликьор. И после усетих вкуса.
– Ябълкови „Весели фермери“ – казах озадачено, когато познах вкуса на любимите си бонбони в детството. – Или, почакайте... Вкус на цветя. Бонбони виолетки. Не, не, по-скоро домашни бонбони лакта. – Представих си как Ела смесва в тиган захар и масло. – Боже, а сега е малко... Прилича на лате. – И по-точно на конкретното оригинално кафе, което си правех в „Соленото куче“, с мед и сироп от лавандула. Почувствах се като Вайълет Борегард от „Чарли и шоколадовата фабрика“, която говори за вкуса на всичко, което е изяла, преди да се превърне в огромна боровинка. – Какво е това? – ахнах накрая.
– Серум на истината, малко или повече. – Джанет се усмихна съчувствено, като видя изражението ми. – Можехме да ти повярваме и без него, мила, но серумът добавя към честността на хората.
– Но и ти пи от него.
– С Там нямаме тайни помежду си. Пък и така е по-справедливо. Трябва да ти кажа, мила, че изглеждаш ужасно. Може би трябва да си пуснеш малко по-дълга коса? – каза тя и веднага закри с ръка устата си.
– Серумът действа бързо – отбелязах сухо.
– Ти си симпатично момиче – поправи се Джанет. – Но банята и добрият сън цяла нощ несъмнено ще ти се отразят добре.
– Бих проспала цяла година – измърморих и после млъкнах, преди да изтърся всякакъв вид откровения. А на теб ще ти се отрази добре, ако отидеш на кални бани, пак е по-добре, отколкото да живееш в кал... И знаеш ли, че домът ви мирише на огън и кръв?
– Откъде идваш и защо дойде? Може да ни разкажеш накратко – с отривист тон каза Ингрид.
– Не е честно – отбелязах. – Тя не изпи нито глътка от серума.
– Ще нацепиш ли още дърва, любов моя? – Въпросът на Джанет беше въпрос само до половината.
Ингрид стана без желание.
– Само ако тя каже, че няма лоши намерения или някакъв план да ни навреди.
– Не искам да ви навредя.
– Ти говориш за желанията си, а това е увъртане. Говори за намеренията си.
– Нямам намерение да навредя на никоя от вас. Или на някого другиго. Ох! – Хванах се за корема, защото ме прониза болка, когато си помислих за Краля на трънаците и за чудовищата, които убиха Финч и ме оставиха в гората. – Е, може би бих навредила на някои – поправих се. – Но те не са тук.
Ингрид, изглежда, остана доволна от отговора ми. Тя взе от кукичката импрегнирано палто и излезе.
– Тя те защитава – отбелязах. – Хубаво е да имаш защита.
Джанет повдигна рамо.
– Когато попаднах тук, бях съвсем сама. Отне ми време, докато намеря мястото си в този свят. И ми отне още повече време, за да стана някоя, която заслужава защита. – Тя седна на едно от меките кресла пред огнището, а аз се настаних на другото.