– Трудно є е да понесе толкова много истини – уведоми ме Джанет.
Почувствах се така, както когато една вечер Ела изпи твърде много шери и вдигна скандал на Харолд пред мен. Беше две седмици след сватбата им и маската на идеална съпруга вече започваше да є пречи.
– Ти каза, че Алтея сключила... хм, някаква тъмна сделка, за да се измъкне от тук – напомних, опитвайки се да върна разговора на предишната тема. – В какво се състоеше сделката?
Ингрид се обърна към нас, без да става, и изумено повдигна вежди.
– Какви ги говориш? Защо обсъждате тази жена? Какво общо има тя?
– Алиса е внучка на Алтея – с царствено спокойствие отговори Джанет. – И тя повдигна въпроса за Алтея, не аз.
– Удивително съвпадение, няма що. Сигурна съм, че мразиш да търсиш предлог да говориш за нея. – Ингрид обаче го каза без никаква злоба или горчивина, застана зад Джанет и сложи ръце на раменете є.
– В какво се състоеше сделката? – повторих.
– Защо питаш? За да сключиш същата сделка ли?
– Не, за да мога... – Трепнах от болка и се хванах за корема. Когато се опитах да излъжа, течността, която изпих, се извиваше там вътре като змия, направена от киселина.
– О, кажи є – рече Ингрид. – Злото вече е сторено и тя по-добре да научи истината от нас, отколкото да чуе някаква изопачена версия, ако попита друг. Рано или късно, всеки беглец научава за Тъкачката.
– Предпочитам да е по-късно – измърмори Джанет, притисна буза в дланта на Ингрид и въздъхна. – Нещата тук потръгнаха лошо за Алтея. Все още нямаше някой като мен да ни обясни какво да направим и бегълците тогава бяха много малко. Трябваше да се справяме сами, болезнено и бавно. Първо є се свърши уискито, после цигарите, след това книгите за четене и горката Алтея съвсем закъса. Представи си отегчено дете във ваканция, но вечна ваканция. И накрая скуката я накара да направи нещо много глупаво.
– Какво?
– Алтея започна да преследва персонажите. Не знам как успяваше да го прави, без да я убият, но го правеше. За това, на което не можеше да стане свидетел, тя разпитваше второстепенните персонажи – бавачки, прислужници, акушерки. Разговаряше с мъртви крале и убити съпруги – всичките онези нещастни призраци, обитаващи приказките, които отчаяно мечтаят да поговорят с някого. И после се прибираше вкъщи и ми ги разказваше. „Аз съм журналистка – казваше. – Това ми е работата“ – подигравателно изрече Джанет. – Човек можеше да си помисли, че работи като военен кореспондент, а не драска статии за това как да се обличаш по-добре, за да хванеш богат съпруг.
Нещо прекършено в мен ме заболя, когато чух тези думи. Преди един цял свят Финч описа Алтея именно така, сравнявайки я с военен кореспондент. Много исках да мога да му кажа, че е прав.
– Лека-полека, проследявайки персонажите, Алтея се доближи до източника на приказките – продължи да разказва Джанет. – Тъкачката на сюжетите.
Чух благоговейното подчертаване на това име и главните му букви. Джанет беше казала, че тук няма бог, но това, изглежда, беше нещо близо до бог.
– Коя е тази Тъкачка на сюжети?
– Името говори красноречиво, нали? За тукашните земи това може да се нарече Творец на Света. Толкова е добра, ни по-малко. Сюжетът, приказката е тъканта на Пущинаците, материята, от която се състоят. И така, Алтея убеди Тъкачката да є създаде приказка, която може да послужи като мост. И после се изкачи – Джанет раздвижи във въздуха два пръста, сякаш вървят, – и премина обратно по него.
– Преминала е обратно по него... По думи? Но в това няма никакъв смисъл.
Ингрид ме изгледа странно, но Джанет се усмихна.
– Смисъл – каза тя. – Това е последният бастион на борещия се беглец.
– Значи тя се е върнала обратно. Чудесно. Но как това... Как се изрази? Как е разкъсало дупки в света?
Изненадах се, когато отговори Ингрид:
– Това започна малко преди да срещна Джанет. Жители от другия свят попадаха при нас и жители от този свят се измъкваха. Отначало помислихме, че това е началото на нови приказки. Случва се от време на време – крале отвличат девойки, майки убиват синовете си. И после се запитахме дали няма врати, които водят към други светове – или към ада. – Акцентът є от Пущинаците беше отривист и завладяващ и ми навя мисълта за тъмни очертания на айсберги, свят на леденобяло слънце. – Разнесе се слух за място в гората, където светът се изтънява, през което може да минеш и да се върнеш. Откри го един принц, четвъртият син от седем. Родителите му и най-малкият му брат бяха персонажи от приказки, но той не беше. Принцът постави стражи да пазят прохода, но после Кралят на трънаците уби него и хората му. И след това нещата много се влошиха.