– Отчасти.
– Скоковете във възрастта. Израстването на скокове. Случваха ли се и там, в другия свят?
Ела държеше купчина моментални снимки в огнеупорна метална кутия в жабката на колата ни. Аз, с каменно изражение на две години, сериозна на осем, сърдита на четиринайсет. Аз на океански плаж, на велосипед, с пръсти, натопени в захарен сироп, опитвам се да уловя пеперуда.
Поклатих глава.
– Не. Израснах нормално.
Джанет загриза нокътя си. Изглеждаше деветнайсетгодишна.
– Тогава тя те е пренесла в друго измерение на времето и те е задържала там. Може би въпросът е там. – Джанет стана и протегна пръсти над моите, почти докосвайки дланите ми. – Там, донеси ни купа вода. Алиса, може ли да докосна ръцете ти?
Кимнах и тя леко сложи пръстите си върху моите, потрепери и ги отдръпна. Ингрид донесе вода в плитък глинен съд и Джанет ми каза да потопя пръстите си във водата.
Направих го. Не се случи нищо.
– Разкажи ми още за Алтея – рече Джанет. – Казваш, че тя е отсъствала от живота ти?
– „Отсъствала“ е силна дума. Аз само... никога не съм я виждала.
– Хмм. А онова момче, за което спомена. Елъри Финч.
Изтръпнах.
– Какво за него?
– Той е бил убит пред очите ти. – Гласът є беше студен. – И ти не си направила нищо, за да го спасиш. Можеше ли да го спасиш?
Все още бях под въздействието на серума на истината и думите се лееха от устата ми, без да мисля:
– Можех. Аз съм Трижди-Алиса, нали? Мисля, че можех.
Думите ми заблестяха във въздуха като мушички. Закрих уста с мократа си ръка.
– Съжалявам – каза Джанет и наистина изглеждаше искрена. – Това беше глупав въпрос. И „серумът на истината“ не беше най-добрият метод да узная нещо. Той кара хората да говорят неща, в които са убедени, но изобщо не е задължително да са истина...
Съчувствието є ме обгърна като дим.
– Не се опитвай да ме утешиш. И не ми говори така, сякаш съм дете! – Гласът ми прозвуча рязко и по водата, в която все още беше потопена дясната ми ръка, пробягна коричка лед, която бързо се втвърди по стените на съда. – По дяволите! – Извадих пръстите си и ги разтрих. Ингрид ме гледаше с неприкрито страхопочитание, сякаш бях светица. Може би светица покровителка на студените напитки. – По дяволите! – повторих. – Сега как ще се изкъпя?
– Мисля, че това не е най-големият проблем. – Джанет се вгледа изпитателно в мен. Погледът є беше унесен. – Алиса, навий ръкавите си.
Започнах да ги надигам предпазливо и след това по-бързо, когато сърцето ми се изпълни с ужас, а накрая изхлузих суичъра през главата си.
Ръцете ми бяха мъртвешкибели до раменете. Приличаха на крайници на манекен или на някакви дълбоководни същества, сякаш не бяха мои.
Спомних си как Кралят на трънаците изохка при ледения ми допир. Какво щеше да стане, когато ледът плъзнеше по-нагоре? Към гърлото ми? Когато проникнеше в белите ми дробове? Дъхът ми секна.
Джанет застана зад мен и утешително сложи ръка на врата ми, там, където кожата ми все още приличаше на кожа.
– Не се паникьосвай. От паниката ледът може да се разпространи по-бързо.
– Тъкачката трябва да знае какво да напра-
ви – рече Ингрид, която се беше привела почтително. Притесних се, че тя може да коленичи пред мен.
– Възможно е. Алиса, сутринта ще отидеш при Тъкачката.
– Къде е това?
– Трудно е да се каже. Но ако Тъкачката иска да говори с теб, това ще се случи.
Представих си ужасяващ образ на огромен паяк в лепкава паяжина.
– Почакайте. Тъкачката е човек, нали?
Джанет размаха неопределено ръка във въздуха.
– Ами, пак е трудно да се каже.
– Извинявай – обърнах се към Ингрид. Страхът прогони гнева ми и сега се чувствах кротка и смирена. – Извинявай, че донесох това в дома ти.
– Това е добър знак – утешително каза Джанет. – Означава, че разсъдъкът ти още ти принадлежи. – Тя ме потупа по рамото, отстъпи назад и заговори бързо и енергично: – Е, достатъчно приказки за тази вечер. Както и персонажи от приказки. Сега най-доброто, което можеш да направиш, е да се нахраниш добре и да се наспиш. И да се изкъпеш. Миришеш на развалено сирене.
Не мислех, че в нея говори серумът на истината. Това беше самата истина.
26.
През нощта сънувах Елъри Финч. Първо жив, а после мъртъв. И отчаяно се опитваше да ми каже нещо. Но когато отвореше уста, от езика му излизаха само кълба червен дим. Дважди убитата Катрин шепнеше нещо в ухото ми и зелената земя на Пущинаците се надигна да ме посрещне... Стреснах се и се събудих върху протрит спален чувал пред огнището.