Казваш й да намери нещо, с което да отвори капаците. Тя кима щастливо и споменава за отвертката в едно чекмедже в кухнята. Тръгваш с нея. Тя отваря чекмеджето и изважда отвертката. После се връщате в банята. Казваш й да отвори кутиите една по една. Тя е спокойна. Коленичи до първата кутия. Пъхва края на отвертката под капака и го повдига. После премества отвертката малко встрани и в кръг. Капакът излиза. Мирисът на боята изпълва банята.
После се заема със следващата кутия. И със следващата. Действа бързо, напряга сили. Казваш й да бъде внимателна. Ще я накажеш за всяка разлята капка. Казваш й да се усмихва. Тя се усмихва. Сваля и последния капак.
Изваждаш сгънатата найлонова торба за боклук от джоба си. Казваш й да сложи дрехите си в нея. Тя се обърква. Кои дрехи? Които са на теб, казваш й. Тя кимва и се усмихва. Сваля обувките. Тежестта им изпъва сгънатата торба. С чорапи е. Събува ги. Пуска ги в торбата. Разкопчава джинсите си. Пристъпва от крак на крак, докато ги събуе. Хвърля ги в торбата. Разкопчава ризата си. Съблича я. Извива ръце зад гърба си и разкопчава сутиена. Сваля го. Гърдите й се полюшват. Дръпва бикините си надолу, свива ги на топка заедно със сутиена и ги хвърля в торбата. Остава съвсем гола. Казваш й да се усмихва.
Караш я да занесе торбата до пътната врата. Вървиш след нея. Тя я подпира на вратата. Водиш я обратно в банята. Казваш й да излее боята от кутиите във ваната, бавно и внимателно, една по една. Тя се съсредоточава, чак прехапва език. Кутиите са тежки и неудобни за хващане. Боята е гъста, мирише. Изтича бавно във ваната. Нивото бавно се покачва, зелено и мазно.
Казваш й, че се е справила добре и че ти е доставила удоволствие. Боята е във ваната и никъде няма капки. Тя се усмихва, радостна от похвалата. След това й казваш, че следващата част е по-трудна. Трябва да върне празните кутии там, откъдето ги е взела. Сега обаче е гола. Значи трябва да е сигурна, че никой няма да я види. И трябва да тича. Тя кимва. Обясняваш й, че празните кутии тежат по-малко, така че може да носи повече от една наведнъж. Тя пак кимва. Разбира. Нанизва по пет празни кутии на пръстите на всяка ръка. Сваля ги долу. Казваш й да изчака. Открехваш вратата и проверяваш. Оглеждаш се, ослушваш се. После я изпращаш навън. Тя тича през целия път дотам. Оставя кутиите и хуква назад. Гърдите й се друсат. Навън е студено.
Казваш й да застане неподвижно и да си поеме дъх. Напомняш й за усмивката. Тя тръсва глава вместо извинение и пак прави гримасата. Отново я водиш в банята. Отвертката все още е на пода. Казваш й да я вземе и да одраска лицето си с нея. Тя е объркана. Обясняваш. Няколко дълбоки драскотини ще свършат работа. Три или четири. Достатъчно дълбоки, за да потече кръв. Тя се усмихва и кимва. Вдига отвертката. Прокарва острието по лявата част на лицето си, докато се забие навътре. Появява се алена черта, дълга десетина сантиметра. Казваш й да направи следващата по-дълбока. Тя кимва. При следващата драскотина се появява кръв. Добре, хвалиш я. Още една. Тя я прави. И още една. Пак я хвалиш. Последната да бъде най-дълбока. Тя кимва и се усмихва. Забива острието. Кожата се разкъсва. Потича кръв. Добро момиче, казваш й.
Все още държи отвертката. Казваш й да влезе във ваната бавно и внимателно. Тя стъпва вътре с десния крак, после с левия. Застава до колене в боята. Казваш й да седне много бавно. Сяда. Сега боята докосва долната част на гърдите й. Казваш й да легне бавно и внимателно. Тя се потапя в боята. Нивото се повдига, достига пет сантиметра от ръба. Сега ти се усмихваш. Всичко е точно.
Казваш й какво да направи. В началото не разбира, защото е много странно. Обясняваш внимателно. Тя кима. Косата й се потапя в боята. Тя се потапя още по-надолу. На повърхността остава само лицето й. Тя внимателно накланя глава назад. Косата й се разстила по повърхността. Помага си с пръсти. Те са лепкави и от тях капе боя. Прави точно каквото й е казано. Справя се още от първия път. Изцъкля панически очи и после умира.
Изчакваш пет минути. Само се навеждаш над ваната, не пипаш нищо. След това правиш единственото, което тя не може да направи сама. Така дясната ти ръкавица се изцапва с боя. Натискаш челото й с един пръст и главата й потъва под боята. После сваляш дясната ръкавица, като я обръщаш наопаки. Проверяваш лявата. Всичко е наред. Пъхваш дясната си ръка в джоба, за всеки случай, и не я вадиш повече. Само в този миг пръстите ти са открити и можеш да оставиш отпечатъци.
Вземаш изцапаната ръкавица в лявата ръка и слизаш тихо долу. Мушваш я в торбата при дрехите. Отваряш вратата. Оглеждаш се и се ослушваш. Изнасяш торбата. Обръщаш се и затваряш вратата. Тръгваш по алеята към пътя. Спираш за миг зад колата и пускаш и чистата ръкавица в торбата. Отваряш багажника и поставяш вътре торбата. Отваряш вратата и сядаш зад волана. Вадиш ключовете от джоба си и включваш двигателя. Закопчаваш предпазния колан и поглеждаш в огледалото. Потегляш — нито бързо, нито бавно.