Досието на Калан започваше с резюме на военната й кариера. Беше продължила четири години, а резюмето беше четирийсет и осем реда. Неговото име се споменаваше само веднъж, във връзка с последните събития. Откри, че я помни доста добре. Беше дребна, закръглена жена, весела и жизнерадостна. Струваше му се, че е постъпила в армията без някаква ясна причина. Имаше определена категория хора, които постъпваха по този начин. От многолюдни семейства, всеотдайни и общителни, добри в отборните спортове в училище, добри студенти, без склонност за академична кариера… просто всичко ги тласка натам. Гледат на армията като на добавка към това, което вече знаят. Може би не се смятат за бойци, но си дават сметка, че за всеки, който носи оръжие, в армията има стотици възможности да научи нещо или да получи някаква квалификация.
Калан беше преминала началното обучение и веднага я бяха изпратили в тиловите складове. След двайсет месеца я бяха направили сержант. Тя, подобно на връстниците си в родния град, също работеше с документи и изпращаше доставки по целия свят, само че това бяха пушки и патрони вместо домати, обувки или автомобили. Беше работила във Форт Уайд, до Чикаго, в склад, вонящ на машинно масло и изпълнен с шума на електротелфери. В началото й бе харесало. После грубите закачки бяха стигнали твърде далеч и началниците й — капитан и майор — бяха прекрачили границата, бяха започнали да говорят мръсотии и да й пускат ръце. Тя не бе срамежлива, но опипването и мръсните приказки в края на краищата я бяха принудили да отиде в кабинета на Ричър.
После, след като бе напуснала, бе заминала за Флорида, в крайбрежен град, на около стотина километра на север от скъпата зона. Там се бе омъжила, година по-късно се бе развела и след това бе умряла. Папката беше пълна с бележки и снимки от местопрестъплението, но нямаше нищо за начина на извършването му. Къщата й беше модерна, едноетажна, с полегат покрив, покрит с оранжеви плочи. Снимките не показваха никакви щети — никакви счупени врати или прозорци, никакви щети отвътре, бялата вана, пълна със зелена боя, и неопределената форма в нея.
Аутопсията не бе показала нищо. Боята беше направена, за да издържа на всякакви метеорологични условия, много устойчива, с такава молекулярна структура, че залепваше и проникваше във всичко, намазано с нея. Беше покрила всяка фибра на тялото, беше проникнала в очите, ноздрите и устата. При отстраняването й с нея се откъсваха и парчета кожа. Никакви следи от синини или травми. Никакви фенолови инжекции в сърцето. Нито белодробни емболии. Съществуват множество изобретателни начини за убийство и патолозите от Флорида ги знаеха всичките, но не бяха открили доказателство за нито един от тях.
— Е? — попита Харпър.
Ричър сви рамене.
— Имаше лунички. Спомням си ги. Една година на слънце във Флорида… Сигурно е изглеждала доста добре.
— Харесвал си я.
Той кимна.
— Беше добър човек.
Последната трета от папката съдържаше едно от най-подробните съдебномедицински заключения, които бе виждал. Анализът беше направен буквално под микроскоп. Изследвани бяха всяка прашинка и всяко влакънце от къщата й. Нямаше никакви следи от външен човек. Никакви.
— Много умен тип — каза Ричър.
Харпър не отговори. Той бутна папката на Калан настрана и отвори папката на Кук. Следваше същият лаконичен разказ. Разликата с Калан беше, че Кук се бе стремила към армията целенасочено, от самото начало. Дядо й и баща й бяха военни, някои ги причисляваха към военната аристокрация. Много скоро беше осъзнала конфликта между пола си и желаната кариера. Отбелязано бе и искането й да се запише във военната школа към гимназията — беше започнала битките отрано.
Бе кандидатствала за офицерски чин и бе започнала като младши лейтенант. Бяха я назначили веднага във военното планиране, където умните хора си губят времето, приемайки, че когато стане напечено, приятелите си остават приятели, а враговете — врагове. После я бяха повишили в чин лейтенант и я бяха прехвърлили в НАТО в Брюксел. Там бе започнала връзката с нейния полковник. Бе се оплакала от него, след като не бе получила капитанския чин.
Ричър си спомняше всичко много добре. В нейния случай нямаше тормоз, поне не в смисъла на преживяното от Калан. Нямаше безсрамни подвиквания и неприлични жестове от страна на непознати мъже, но пък правилата бяха други и изключваха сексуални взаимоотношения между началник и подчинен. Затова полковникът беше изхвърлен, а след това бе захапал дулото на пистолета си. Кук бе напуснала армията и се бе заселила в Ню Хампшър, в къща край езеро, където я бяха открили мъртва — във вана, пълна с боя.