Три от имената бяха задраскани с още една съвсем права линия през средата.
Списъкът беше ограден като в рамка от двете ръце в униформени ръкави на обитателя на кабинета. Бяха обърнати с дланите нагоре, за да не оставят отпечатъци върху полираната повърхност. Лявата ръка държеше линийка, а дясната — писалка. Лявата ръка се раздвижи и постави линийката точно под четвъртото име, върху линията, с която беше подчертано. После я плъзна леко нагоре, върху самото име. Дясната ръка изтегли с писалката дебела линия през името. След това се отдръпна.
— И какво трябва да правим? — попита Харпър.
Ричър се облегна назад и затвори очи.
— Мисля, че трябва да рискувате. Най-добре е да наблюдавате денонощно останалите осем и ми се струва, че до шестнайсет дни убиецът ще бъде в ръцете ви.
— Наистина е дяволски рисковано — каза тя неуверено. — И доста несигурно. Опитваш се да отгатнеш какво ще предположи той, когато гледа списъка.
— Нали съм копие на онзи тип? Значи моите догадки трябва да бъдат същите като неговите.
— Ами ако грешиш?
— Какво друго предлагаш? Да сте постигнали някакъв напредък?
— Добре — каза тя все още неуверено. — Мисля, че хипотезата ти е аргументирана. Струва си да се опита. Но може би те вече са мислили за това.
— Който не рискува, не печели.
Тя замълча за миг.
— Добре, говори с Ламар още утре сутринта. Ричър отвори очи.
— Мислиш, че ще е тук?
Харпър кимна.
— Ще бъде тук.
— И няма да отиде на погребението на баща си?
Харпър кимна отново.
— Очевидно ще има погребение, но тя няма да отиде. При подобно разследване би пропуснала и собственото си погребение.
— Добре. Ще говориш ти, но с Блейк. Не споменавай нищо пред Ламар.
— Защо?
— Защото сестра й живее сама, забрави ли? Шансовете й току-що намаляха на осем към едно. Сега вече Блейк трябва да я отстрани.
— Ако се съгласи с теб.
— Ще се наложи.
— Може и да се съгласи, но няма да я отстрани.
— Трябва.
— Може би, но няма да го направи.
Ричър сви рамене.
— Тогава не си прави труд да му казваш каквото и да било. Тук само си губя времето. Този човек е идиот.
— Не говори така. Трябва да ни помогнеш. Помисли за Джоди.
Ричър отново затвори очи и се замисли за Джоди. Струваше му се безкрайно далеч. Мисли за нея дълго.
— Хайде да вечеряме — предложи Харпър. — След това ще отида да говоря с Блейк.
На около седемдесет километра оттам, малко на североизток, мъжът в униформа се взираше в списъка, без да помръдва. На лицето му беше изписано изражението на човек, който напредва бавно в сложно начинание. На вратата се почука.
— Момент — извика той.
Остави линийката, затвори капачката на писалката и я прибра в джоба си. Сгъна списъка, отвори едно чекмедже на бюрото, мушна листа вътре и го затисна с книга. Беше Библията на крал Джеймс, с черни кожени корици. Остави линийката върху Библията и затвори чекмеджето. Извади ключовете от джоба си, заключи чекмеджето и пак ги прибра. После се раздвижи на стола и оправи куртката си.
— Влез.
Вратата се отвори, влезе един ефрейтор и козирува.
— Колата ви чака, полковник.
— Добре, ефрейтор — отвърна полковникът.
Небето над Куонтико все още беше ясно, но свежестта на въздуха се бе превърнала в истински нощен хлад. От изток, зад постройките, се прокрадваше мракът. Ричър и Харпър крачеха бързо, а външните лампи се палеха една по една след тях, сякаш стъпките им ги включваха. Вечеряха сами, на маса за двама в друга част на столовата, после се върнаха в главната сграда. Качиха се с асансьора и Харпър отключи стаята му.
— Благодаря ти за помощта — каза тя.
Той не отговори.
— И за урока по стрелба.
Ричър кимна.
— Беше ми приятно.
— Добра техника.
— Един старши сержант ме научи на това.
Тя се усмихна.
— Нямах предвид техниката на стрелба, а техниката на преподаване.
Той кимна и си спомни гърба й, опрян до гърдите му, аромата на косата й, докосването, уханието.
— Винаги е по-добре да покажеш, отколкото да го кажеш — отвърна той.
— Нищо не мога да възразя.
Харпър затвори вратата и той чу отдалечаването на стъпките й.
14
Събуди се рано, преди изгрев слънце. Застана за миг пред прозореца, увит в хавлията, и се взря в тъмнината навън. Пак беше студено. Избръсна се и взе душ. Беше преполовил шампоана, отпуснат му от ФБР. Облече се бързо до леглото, после извади палтото си от шкафа и го наметна. Върна се в банята, прибра четката за зъби във вътрешния джоб, в случай че се окаже, че е дошъл дългоочакваният ден.