— Значи си отстранил Петросян? — попита Джоди.
— Въобще не съм се доближавал до него — отговори Ричър.
Тя поклати глава.
— Това го запази за пред ФБР, чу ли? Ти си го уредил или си го предизвикал, или си го измислил, или каквато и да е точната дума. Ликвидирал си го, все едно, че си стоял до него с пистолет в ръка.
Ричър не реагира.
— Казах ти да не го правиш.
Ричър мълчеше.
— Диърфийлд знае, че ти стоиш зад всичко.
— Не може да го докаже.
— Няма значение. Не разбираш ли? Може да се опита да го докаже. И не се шегува за двете години в затвора. Подозрения за участие в гангстерска война? Съдът ще го подкрепи изцяло. Няма да те пуснат под гаранция, ще удължават сроковете, прокурорите буквално ще се състезават с него. Това не са празни заплахи. Сега си под негов контрол. Казах ти, че ще стане така.
Ричър мълчеше.
— Защо го направи? — попита Джоди след малко.
Той сви рамене.
— По много причини. Налагаше се.
— Баща ми щеше ли да се съгласи с теб? — попита Джоди след дълга пауза.
— Лион ли? — Той си спомни снимките в плика, който му изпрати Козо. Снимките на свършеното от Петросян. Обезобразените мъртви жени, липсващите от телата им части, разните неща, напъхани в тях. — Шегуваш ли се? Лион щеше моментално да се съгласи с мен.
— А щеше ли да постъпи като теб?
— Вероятно.
Тя кимна.
— Да, сигурно си прав. Само че огледай се наоколо.
— Какво искаш да видя?
— Всичко.
Той се огледа.
— Виждам апартамент.
Тя кимна.
— Моят апартамент.
— Е, и?
— Тук ли съм отраснала?
— Разбира се, че не.
— А къде според теб?
Ричър сви рамене.
— Навсякъде. Във военните бази като мен.
Тя кимна.
— Къде се запознахме?
— Знаеш къде. В Манила. В базата.
— Помниш ли онова бунгало?
— Разбира се.
Тя кимна.
— И аз го помня. Беше малко, вонеше и беше пълно с хлебарки, големи колкото дланта ми. И знаеш ли какво? Това беше най-хубавото място, където съм живяла като дете.
— Е, и?
Джоди посочи куфарчето си. Беше кожено, пълно с юридически документи, подпряно на стената до вратата.
— Какво е това?
— Куфарчето ти.
— Точно така. Не е пушка, не е карабина, не е огнехвъргачка.
— Е, и?
— Живея в апартамента си в Манхатън, а не в казарма, и нося куфарче, а не огнестрелни оръжия.
— Знам — кимна той.
— А знаеш ли защо?
— Защото така искаш, предполагам.
— Точно така. Защото искам. Това е съзнателен избор. Моят избор. Израснах в армията точно като теб и бих могла да постъпя в нея, ако исках, точно като теб. Но не исках. Вместо това предпочетох да отида в колеж и да уча право. Исках да работя в голяма фирма и да стана съдружник. И знаеш ли защо?
— Защо?
— Защото исках да живея в свят с правила.
— В армията има колкото щеш правила.
— Не са каквито трябва, Ричър. Исках цивилни правила. Цивилизовани правила.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че отдавна се откъснах от армията и не желая сега отново да се връщам там.
— Няма да се върнеш.
— Но ти ме караш да се чувствам точно така. Дори по-лошо, отколкото при военните. Тази история с Петросян… Не искам да живея в свят с такива правила. Знаеш, че е така.
— Тогава какво според теб трябваше да направя?
— Първо, изобщо не трябваше да се забъркваш в тази каша. Защо онази вечер в ресторанта просто не си тръгна и не повика ченгетата? Тук се постъпва така.
— Тук ли?
— В цивилизования свят.
Ричър седна на един стол и опря лакти на кухненския плот. Разпери широко пръсти и постави дланите си върху плота. Беше студен. Изработен от сив, блестящ гранит с проблясващи слюдени люспи. Ъглите бяха прецизно заоблени. Беше дебел около три сантиметра и сигурно струваше много пари. Продукт на цивилизацията. Мястото му беше точно тук — в един свят, в който хората се съгласяват да работят по четирийсет, сто или двеста часа и после да разменят възнаграждението, което получават, срещу съоръжения, които би трябвало да придадат приятен вид на кухните им, намиращи се в скъпите сгради, извисяващи се над Бродуей.
— Защо си престанал да ме търсиш? — попита тя.
Той погледна ръцете си. Лежаха върху полирания гранит като оголени корени на малки дръвчета.
— Реших, че си в безопасност — отговори той. — Сметнах, че се криеш някъде.
— Сметнал си. Но не си знаел със сигурност.
— Предположих, че е така. Трябваше да се погрижа за Петросян и предположих, че ти ще се погрижиш за себе си. Познаваме се достатъчно добре, за да съм сигурен в подобни предположения.