Харпър сви рамене.
— Държи се, но е много напрегната. Иска да поеме всичко под свой контрол, но няма да дойде с нас дотам. Все още отказва да се качи на самолет.
Самолетът потегли, описвайки широки кръгове по асфалта, и се отправи към пистата за излитане. Двигателите забучаха неистово и самолетът се разтресе.
— Самото летене не е проблем — каза Ричър.
— Знам — отвърна Харпър. — Разбиването е проблем.
— Според статистиката това почти не се случва.
— Като печалба от лотарията. Но все пак има късметлии.
— Кошмарно е да не летиш. В страна с такива размери това те ограничава, не е ли така? Особено ако си федерален агент. Интересно как я търпят.
Тя отново сви рамене.
— Приемат го като даденост. Намират начини да я заобиколят.
Самолетът зави по пистата за излитане и заби спирачки. Двигателите зареваха на пълни обороти и машината се понесе напред, отначало плавно, после все по-бързо, с постоянно ускорение. Отлепи се от земята неусетно, колелата се прибраха на местата си и земята рязко се наклони пред очите им.
— Пет часа до Сиатъл — каза Харпър. — Всичко отново.
— Помисли ли за географското местоположение? — попита Ричър. — Спокейн е четвъртият ъгъл, нали?
Тя кимна.
— От единайсет възможни места, пръснати из цялата страна, той избира четирите най-отдалечени едно от друго за първите си четири жертви. Крайните точки на схемата.
— Да, но защо? — Харпър се намръщи. — Може би демонстрира възможностите си.
Ричър кимна.
— И бързина. Може би тъкмо затова е зарязал интервала. За да покаже колко е добър. Отива в Спокейн няколко дни след като е бил Сан Диего и ликвидира нова жертва.
— Няма да е лесно да го хванем.
Ричър кимна неопределено.
— Никак. Не е оставил никакви следи в Сан Диего, след което кара като луд на север до Спокейн, където, мога да се обзаложа, че също не е оставил следи. Да, много е добър. Питам се кой, по дяволите, е той…
Харпър се усмихна мрачно.
— Всички се питаме кой е той, Ричър. Работата е в това да го открием.
Ти си гений, абсолютен гений, чудо, свръхчовешки талант. С четири по-малко! Една, две, три, четири! И с четвъртата беше най-добре. Самата Алисън Ламар! Непрекъснато се връщаш към последното, прехвърляш го в съзнанието си като на видео, проверяваш, изпитваш, изучаваш. Но и се наслаждаваш. Защото беше най-доброто досега. Най-забавното, най-удовлетворителното! И с най-голям ефект. Какво изражение на лицето имаше само, когато отвори вратата! Как ме позна, как се изненада, колко се зарадва!
Нямаше никакви грешки. Нито една. От началото до края изпълнението беше безупречно. Спомняш си действията си до най-малката подробност. Не докосна нищо, не остави нищо след себе си. Не занесе нищо в къщата й освен тихото си присъствие и спокойния си глас. Разбира се, мястото също помогна — усамотено, без жива душа на километри наоколо. Напълно безопасна операция. Може би трябваше да се позабавляваш още малко с нея, да я накараш да пее или да танцува! Можеше да прекараш повече време там. Никой нямаше да чуе нищо.
Не го направи, защото схемата е важно нещо. Тя те предпазва. Упражняваш се, репетираш мислено, разчиташ на познатото. Разработи схемата за най-лошите условия, какъвто беше случаят с онази кучка Стенли в проклетото предградие на Сан Диего. Пълно със съседи! Малки шперплатови къщички, скупчени една върху друга! Придържай се към схемата, това е ключът. И продължавай да мислиш. Мисли, мисли, мисли! Планирай предварително. Не преставай да планираш. Справи се с номер четири, сега имаш право да си го представяш многократно и да му се наслаждаваш известно време, но после ще трябва да го оставиш настрана, да приключиш с него и да се подготвиш за номер пет.
Храната в самолета беше подходяща за полет по време между обяда и вечерята, пресичащ всички времеви зони на континента. Единственото сигурно нещо бе, че не е закуска — сладко тесто с пълнеж от шунка и сирене. Харпър не беше гладна, така че Ричър изяде и нейната порция. После се зареди с кафе и се замисли. Предимно за Джоди. Дали самият той беше в състояние да приеме нейния начин на живот, а тя — неговия? Първо, трябваше да определи собствения си живот. С нейния нямаше проблеми — адвокатка, собственица, любовница, любителка на джаза от петдесетте, почитателка на модерното изкуство. Човек, който желае да се установи на едно място, точно защото знае какво е да бъдеш без корени. Апартаментът на четвъртия етаж в стара сграда на Бродуей, близо до музеите, галериите и изисканите ресторанти, я удовлетворяваше напълно.
А той? Какво би могло да го направи щастлив? Да бъде с нея очевидно. В това нямаше никакво съмнение. Спомни си онзи юнски ден, когато се беше появил отново в живота й. Спомни си съвсем точно мига, когато я видя за първи път след толкова много време и си даде сметка коя е. Силата на чувството, което го заля, приличаше на удар от електрически ток. Отново го почувства само при мисълта за онзи миг. Рядко бе преживявал такива силни чувства.