Блейк сви рамене.
— Казах ти още в началото, че жертвите го познават. Доверяват му се. Той е някакъв стар приятел или нещо подобно. Чука на вратата, те го виждат през шпионката, усмихват се радостно и му отварят.
Вратата към мазето беше затворена. Катинарът си беше на мястото.
Вратата на преустроената в гараж плевня също бе затворена, но не беше заключена. Двамата влязоха в сумрачното помещение. Новият джип беше там, купчината с кашони също. И големият кашон от автоматична пералня беше на мястото си, с леко отворени капаци и увиснали лепенки.
— Има нещо различно — каза Ричър.
— Какво?
— Чакай да помисля.
Затвори очи, после отново ги отвори и се опита да си спомни картината от предния път, сякаш сравняваше две снимки.
— Колата е местена — каза след малко.
Блейк въздъхна разочаровано.
— Естествено, след като сте си тръгнали, е ходила до болницата.
Ричър кимна.
— Има и още нещо.
— Какво?
— Чакай да помисля.
И тогава го видя.
— По дяволите!
— Какво?
— Пропуснал съм го! Съжалявам, Блейк, но просто не го забелязах.
— Какво?
— Онзи кашон от пералня. А тя вече имаше чисто нова пералня. В кухнята, под плота.
— Е, и? Сигурно е извадена от този кашон.
Ричър поклати глава.
— Не. Преди два дни кашонът беше запечатан. А сега е отворен.
— Сигурен ли си?
— Да. Същият кашон, на същото място. Тогава обаче беше затворен, а сега е отворен.
Блейк отиде до кашона, извади химикалка от джоба си и с нея повдигна единия капак. Втренчи се във вътрешността му.
— Твърдиш, че този кашон вече е бил тук?
Ричър кимна.
— Запечатан.
— Сякаш е бил доставен като пратка?
— Да.
— Добре — каза Блейк. — Сега вече знаем как транспортира боята. Доставя я предварително, в кашони от автоматични перални.
Седиш цял час, облива те пот и в края на краищата се убеждаваш, че кашонът е останал незапечатан. Не го направи ти, а и на нея не каза да го стори. Това вече е неоспорим факт и трябва да вземеш мерки.
Запечатването на кашоните гарантира известно забавяне. Знаеш как работят следователите. Един току-що доставен запечатан кашон от домакински уред в гаража или в мазето не би привлякъл вниманието. Такова нещо не може да бъде сред приоритетите на следователите. То е част от обичайното домашно безредие. На практика е невидимо. Но ти не си от глупавите. Знаеш как работят тези хора. Най-вярното ти предположение беше, че при първоначалния оглед нито един следовател няма да се сети да го отвори. Оказа се абсолютно вярно три пъти последователно. Във Флорида, Ню Хампшър и Калифорния тези кашони бяха част от нечий инвентар, но никой не ги отвори. Може би много по-късно, когато дойдат наследниците, за да разчистят, неминуемо ще ги отворят, ще видят празните кутии от боя и ще вдигнат шум, но тогава ще бъде твърде късно. Гарантирано забавяне от седмици, а може би и месеци.
Този път обаче няма да е така. Ще влязат в гаража, ще видят отворените капаци на кашона. С картона става така, особено при влага като онази там. Капаците ще се огънат назад. Ще погледнат вътре и няма да видят уплътнители от стиропор и лъскав бял емайл, нали?
Донесоха от джипа мощни лампи и ги подредиха около кашона, сякаш беше метеор от Марс. Стояха около него, леко приведени, и го гледаха, като че ли беше радиоактивен. Опитваха се да разгадаят тайните му.
Най-обикновен кашон от кафяв картон, скрепен с метални скоби. Имаше надписи с черно мастило, сред които биеше на очи името на производителя. Беше на известна фирма. Под него бе номерът на модела заедно със скица на самата машина.
Лепенката за запечатване също беше кафява. Бе срязана по дължина, за да може да се отвори капакът. Вътре нямаше нищо друго, освен десет четиринайсетлитрови празни кутии от боя. Бяха поставени в два реда по пет. Капаците бяха затворени, а тук-там ръбовете бяха изкривени от инструмента, с който бяха отворени. На всяка кутия имаше и ивица изсъхнала боя, останала при изливането.
Самите кутии бяха обикновени метални цилиндри. Нямаше име на производителя, нито търговска марка. Никакви реклами за качество и дълготрайност. Само малък етикет с дълъг номер и надпис „зелена“.
— Стандартни ли са? — попита Блейк.
Ричър кимна.
— Стандартна армейска боя.
— Кой я използва?
— Всяка част, в която има превозни средства. Използват я за малки поправки. В ремонтните работилници използват по-големи контейнери и компресори за пръскане.