— Значи не се среща рядко?
Ричър поклати глава.
— Точно обратното.
В гаража настъпи мълчание.
— Добре, изнесете ги — каза Блейк след малко.
Един техник от екипа, с гумени ръкавици, извади една по една кутиите от кашона и го подреди върху работния тезгях на Алисън Ламар. После обърна назад капаците на кашона и насочи лампа към вътрешността. Върху дъното на кашона се бяха отпечатали кръгове от дъната на кутиите.
— Били са пълни, когато са били сложени тук — отбеляза техникът.
Блейк излезе от обсега на ярката светлина, обърна се с гръб към кашона и се втренчи в стената.
— Как ли го е докарал тук? — попита той.
Ричър сви рамене.
— Както сам каза… Бил е доставен предварително.
— Но не го е направил лично.
— Едва ли. Не би дошъл тук два пъти.
— Кой тогава?
— Някоя компания за доставки. Човекът го е изпратил предварително чрез „Федеръл Експрес“, Ю Пи Ес или някоя друга фирма.
— Но обикновено битовите електроуреди се доставят с транспорт на магазина, от който са купени.
— Не и в този случай — възрази Ричър. — Кашонът не е от магазин.
Блейк въздъхна, сякаш светът беше полудял. После се обърна и отново се приближи до кашона. Обиколи го. Разгледа го от всички страни. На едно място повърхността беше неравна, в правоъгълна форма, като че ли някой беше отлепил нещо.
— Етикет за транспортирането — отбеляза Блейк.
— Може да е бил от онези пластмасови пликове, в който слагат транспортните документи.
— Да, но къде е? Кой го е откъснал? Във всеки случай не е транспортната компания.
— Убиецът го е направил — каза Ричър. — Впоследствие. За да не можем да проследим пратката.
Замълча. Каза „да проследим“, не „да проследите“. Ние. Блейк също го забеляза и вдигна глава.
— Как обаче е направил доставката? — попита той. — Поначало. Представи си, че си Алисън Ламар. Стоиш си у дома и изведнъж пристига представител на компания за доставки с пералня, която никога не си поръчвал. Няма да приемеш доставката, нали?
— Може да е пристигнала, когато не е била тук — каза Ричър. — Когато е била в болницата при баща си. Шофьорът може да я е оставил в гаража и да си е заминал.
— Тя не е ли трябвало да се разпише за получаването?
Ричър сви рамене.
— Не знам. Никога не са ми доставяли пералня. Предполагам, че невинаги е нужен подпис. Изпращачът може да е посочил, че не държи на това.
— Да, но веднага след като се е върнала и е прибрала колата в гаража, тя е видяла кашона.
Ричър кимна.
— Така е. Кашонът е доста голям.
— И какво според теб е направила?
— Обадила се е на транспортната фирма. Може би тогава самата тя е откъснала плика и го е занесла в къщата, за да им съобщи подробностите за доставката по телефона.
— Защо не е отворила кашона?
Ричър се намръщи.
— Знае, че не е за нея. Защо да го отваря? След това ще трябва да го запечатва отново.
— Спомена ли ви нещо онзи ден? За неочаквани доставки?
— Не. Но е напълно естествено да не направи връзка. Такива грешки стават непрекъснато. Нормално е.
Блейк кимна.
— Ако пликът от кашона е в къщата, ще го намерим. Техниците ще се занимаят с това, след като приключат патолозите.
— Патолозите няма да открият нищо — каза Ричър.
Блейк го погледна мрачно.
— Този път ще трябва да открият.
— Тогава вие ще трябва да постъпите по друг начин — каза Ричър, като подчерта „вие“. — Трябва да извадите цялата вана и да я занесете в някоя голяма лаборатория в Сиатъл. Или дори в Куонтико.
— Как, по дяволите, да стане това?
— Изкъртете стената. Свалете покрива и я вдигнете с кран.
Блейк се замисли.
— Можем да го направим. Разбира се, най-напред ще трябва да получим разрешение, макар че сега къщата е на Джулия, нали? Тя я наследява.
Ричър кимна.
— Ами обади й се и я попитай. Поискай разрешение. И я накарай да провери докладите от другите три места. Тази доставка може да е направена само тук, но ако не е, всичко се променя.
— Защо?
— Защото става ясно, че този тип не обикаля страната с камион, натоварен с боя. Означава, че може да бъде всеки. Лети с всякакви авиолинии и е бърз като светкавица.
Блейк отиде до джипа, за да се обади по телефона, а Харпър намери Ричър и го заведе нагоре по пътя, където агентите от Спокейн наистина бяха открили следи от гуми в калта отстрани. Беше тъмно и използваха фенери. В калта имаше четири отделни следи, които ясно показваха какво се е случило — някой бе стъпил с предните гуми на единия банкет, бе дал на заден, напряко на пътя, докато задните гуми излязат на другия банкет, и после беше завил обратно по посоката, от която беше дошъл. Отпечатъците от предните гуми бяха леко размазани, защото бе въртял волана на място, но задните личаха съвсем ясно. Не бяха нито тесни, нито широки.