— Прочетохме материалите от другите случаи — обади се Стейвли и млъкна.
— Тоест? — подкани го Блейк.
— Тоест не съм изпълнен с оптимизъм. Колегите в Ню Хампшър наистина не са много опитни, но в Калифорния и Флорида са видели доста неща. Сигурен съм, че ако можеха да открият нещо, щяхте вече да го знаете. Бива си ги.
— Тук сте по-добри — каза Блейк.
— С ласкателства няма да стигнем далеч — усмихна се Стейвли.
— Това не е ласкателство.
— Ако няма какво да открием — добави патологът, все още усмихнат, — какво можем да направим?
— Трябва да има нещо — възрази Блейк. — Този път той допусна грешка с кашона.
— Е, и?
— Може да е допуснал и друга, да е пропуснал още нещо, което вие ще откриете.
Стейвли се замисли.
— Е, добре. Но не чакайте със затаен дъх, само това мога да ви кажа.
След това рязко стана, сплете пръсти и изпъна ръцете си. Обърна се към лаборанта и го попита:
— Готови ли сме?
Слабият кимна.
— Смятаме — отговори той, — че в горния край боята е засъхнала на два-три сантиметра дълбочина. Ако я отстраним, ще можем да пъхнем чувал под трупа и ще го измъкнем.
— Добре — кимна Стейвли. — Нека около трупа остане колкото се може повече боя, за да не повредим нещо.
Лаборантът бързо излезе. Стейвли го последва, очевидно приемайки, че и останалите ще тръгнат след него, и те го направиха. Ричър беше последен.
Лабораторията по патология не се отличаваше с нищо от другите, които Ричър бе виждал. Беше обширно помещение с нисък таван, добре осветено. Подът и стените бяха облицовани с бели плочки. В средата бе поставена маса за аутопсия от блестяща стомана с розетка на канал, чиято тръба влизаше направо в пода. Около масата имаше няколко помощни масички на колелца, отрупани с инструменти. От тавана висяха маркучи. Имаше още видеокамери, везни, вентилационни отвори. Чуваше се тихото шумолене на климатичната инсталация, миришеше силно на дезинфектант. Въздухът беше неподвижен и хладен.
— Престилки и ръкавици — изкомандва Стейвли.
Посочи към един шкаф, пълен със сгънати найлонови престилки и кутии с гумени ръкавици за еднократна употреба. Харпър им ги раздаде.
— Мисля, че няма да има нужда от маски — каза Стейвли. — Най-неприятната миризма, която ще усетим, ще е от боята.
Усетиха я веднага щом вкараха количката през вратата. Буташе я лаборантът. Чувалът с трупа беше върху нея, лъскав и покрит с боя, която се стичаше по краката на количката и оставяше по белия под две успоредни зелени следи. Лаборантът крачеше между следите. Количката дрънчеше, а чувалът се поклащаше като гигантски балон, пълен с газ. Ръцете на лаборанта бяха изцапани с боя до раменете.
— Първо на рентгена — каза Стейвли.
Лаборантът промени посоката и закара количката до една врата на страничната стена. Ричър пристъпи напред и му отвори вратата. Стори му се, че тежи цял тон.
— Покрита е с олово — обясни патологът. — Облъчваме ги с много големи дози, за да видим всичко. Нали здравето им вече не е проблем…
Лаборантът изчезна вътре за момент, после се върна и затръшна тежката врата. Чу се силно жужене, което продължи няколко секунди, после спря. Лаборантът влезе и отново извади количката. Колелата продължаваха да оставят зелени следи. Количката спря успоредно на масата за аутопсии.
— Обърни я! — нареди Стейвли. — Искам я с лице към масата.
Лаборантът се наведе над масата, хвана с две ръце близкия край на чувала и го вдигна наполовина, после заобиколи и повдигна другия край. Чувалът тупна тежко, а съдържанието му се разклати като пихтия. По масата започна да се стича боя. Стейвли я погледна, после се наведе към пода.
— Сложете си найлонови терлици, господа. Иначе ще се изпоцапате.
Харпър извади от един шкаф специални найлонови терлици и им ги раздаде. След това Ричър се върна до масата. Боята продължаваше да се процежда през ципа на чувала като гъста тиня.
— Донеси филма — каза Стейвли.
Лаборантът влезе при рентгена и се върна с няколко големи плаки. Подаде ги на патолога, който ги разпери и ги погледна срещу светлината на тавана.
— Стават моментално — отбеляза той. — Като с полароид. Придобивка на техническия прогрес.
След това отиде до светлинното табло на стената, закрепи плаките и включи осветлението отзад.
— Вижте това — каза той и посочи с ръка.
Пред тях беше средната част на тялото. Ричър видя зловещите очертания на таза, ребрата, гръбначния стълб. Едната ръка беше сложена косо, под малък ъгъл. Имаше и още нещо — продълговато и много плътно, почти бяло. Метал. Тънко и дълго почти колкото ръката.