— Това е някакъв инструмент — отбеляза патологът.
— При другите нямаше такова нещо — каза Поултън.
— Докторе, трябва да го видим веднага — настоя Блейк. — Важно е.
Стейвли поклати глава.
— В момента е под тялото. Ще стигнем и дотам, но няма да е много скоро.
— Кога?
— При първа възможност — отговори Стейвли. — Ще е дяволски мръсна работа.
Закрепи внимателно рентгеновите снимки, една по една, върху светлинното табло. След това ги огледа.
— Скелетът е сравнително неувреден — каза той. — Лявата китка е била пукната и е заздравяла преди около десет години.
— Занимавала се е със спорт — отбеляза Ричър. — Сестра й ни каза.
Стейвли кимна.
— Тогава да проверим и ключиците.
Премести се вляво пред първата снимка, на която се виждаха раменете и черепът.
— Има малка пукнатина — отбеляза патологът. — Както и очаквах. Спортистите, които чупят китка, обикновено пукват и ключица. Най-често това става при падане от велосипед или от нещо друго. Протягат ръка, за да омекотят удара, но вместо това пукват ключицата си.
— Значи няма нови наранявания? — попита Блейк.
Стейвли поклати глава.
— Тези са отпреди десет години, а може би и повече. Не е била убита от удар с тъп предмет, ако това имаш предвид.
Изгаси светлинното табло, върна се при масата и пак сплете пръсти. Кокалчетата му изпукаха.
— Добре — каза той. — Да се хващаме на работа.
Изтегли един от маркучите, висящи от тавана, и завъртя крана в края му.
Чу се свистене и потече бистра струя с остра, силна миризма.
— Ацетон — каза Стейвли. — Трябва да изчистим проклетата боя.
Той обля масата и чувала с ацетоновата струя. Лаборантът започна да бърше с меки кърпи и да избутва боята към канала. Миризмата на ацетон стана непоносима.
— Вентилатор — нареди патологът.
Лаборантът се отдръпна назад и натисна бутон зад себе си; шумът от вентилатора на тавана премина в рев. Стейвли доближи накрайника на маркуча и след малко се появи черният цвят на чувала. Патологът насочи струята под чувала и извика:
— Дай ножица.
Лаборантът взе една ножица и отряза един ъгъл от чувала. Зелената боя потече още по-силно. Ацетоновата струя я поемаше и я тласкаше към канала. Продължи да изтича две, три, пет минути. Чувалът постепенно се отпусна. Всички наблюдаваха мълчаливо. Чуваше се само бученето на вентилатора и свистенето на струята.
— Така — каза Стейвли след малко. — Сега започва интересната част.
Подаде маркуча на лаборанта си и със скалпел разряза чувала по цялата му дължина. После направи два напречни разреза в горния и долния край и бавно отлепи назад двете парчета гума. Появи се тялото на Алисън Ламар, с лице към масата, покрито със зелена боя.
След това патологът изряза гумата покрай краката, таза, лактите, около раменете и главата. Махна парчетата, така че остана само онова, което беше затиснато отдолу, между кората втвърдена боя и стоманената повърхност на масата.
Засъхналата боя бе грапава и подобна на желе. Приличаше на повърхността на чужда планета. Патологът започна да мие по краищата, където беше залепнала за кожата.
— Няма ли да я увредиш така? — попита Блейк.
Стейвли поклати глава.
— Това е все едно лакочистител.
Изчистената кожа ставаше зеленикаво-бяла на цвят. Патологът продължи да отделя засъхналата кора, като повдигаше тялото с ръка. Постепенно освободи цялата долна част на тялото и се зае с главата. Започна да облива косата. Беше слепнала и кошмарна.
— Ще трябва да я отрежа — каза Стейвли.
Блейк кимна мрачно.
— Имаше хубава коса — отбеляза Харпър едва чуто. Обърна се и отстъпи назад, а рамото й докосна гърдите на Ричър. Не се отдръпна веднага.
Стейвли взе друг скалпел от масичката и започна да реже косата колкото е възможно по-близо до засъхналата боя. Мушна силната си ръка под раменете и ги надигна. Главата се отдели, а косата остана в боята, като преплетени коренища в блато. След това продължи да отделя гумата от тялото.
— Надявам се да хванете този тип — каза той.
— Това са намеренията ни — отвърна Блейк мрачно.
— Обърни я — нареди патологът.
Трупът се местеше лесно. Размесената с ацетон боя действаше като смазка. Оставиха трупа с лицето нагоре. Изглеждаше зловещо под светлините от тавана, със зеленикаво бяла и набръчкана кожа, все още на петна от боята, с отворени очи и зелени клепачи. Последното парче от гумения чувал сега я покриваше от гърдите до таза, като някакъв старомоден бански костюм.
Стейвли протегна ръка и напипа отдолу металния инструмент. После сряза гумата и мушна ръката през дупката.
— Отвертка — обяви той.