— Налага се — възрази Ричър.
— Вече го направихме — тросна се тя.
— Успокойте се — намеси се Блейк. — Успокойте се. Имаме три седмици и няма да губим нито миг в празни спорове.
— Ще загубите цялото време, ако продължавате така — каза Ричър.
Изведнъж стаята се изпълни с напрежение. Ламар заби поглед в масата. Блейк мълчеше. После кимна.
— Имаш три минути, Ричър — каза той. — Кажи ни какво си намислил.
— Грешите за мотива — започна Ричър. — Ето това мисля. Това ви пречи да погледнете в правилната посока.
— Вече сме разговаряли за това — намеси се Ламар.
— Ще трябва да го направим още веднъж, отначало — отвърна Ричър тихо. — Защото няма да открием убиеца, ако го търсим не където трябва. Звучи смислено, нали?
Нужно ли ни е всичко това? — попита Ламар.
— Две минути и трийсет секунди — каза Блейк. — Говори по същество, Ричър.
Ричър въздъхна.
— Този тип е много умен, нали така? Много, много умен. Умен по много специфичен начин. Извършил е четири сложни, добре планирани убийства, без да остави никаква следа след себе си. Засега е допуснал една-единствена грешка, оставяйки кашона отворен. И грешката не е никак сериозна, защото не води доникъде. Значи имаме работа с човек, който успешно е взел хиляди решения, предвидил е хиляди подробности при извънредни и напрегнати условия. Убил е четири жени, а до този момент дори не знаем как.
— Е? — каза Блейк. — Накъде биеш?
— Интелигентността му — продължи Ричър — е от специфичен вид. Тя е практична, ефективна, реалистична. Той е стъпил здраво на земята, планира всичко и е дълбоко прагматичен. Умее да решава проблеми. Невероятно рационален е. Действа в реалността.
— Е? — повтори Блейк.
— Нека ти задам един въпрос. Мразиш ли чернокожите?
— Какво?
— Отговори.
— Не, не ги мразя.
— Сред тях има добри и лоши както сред всички останали, нали?
Блейк кимна.
— Да.
— Ами ако някой ти каже, че негрите или жените не стават за нищо?
— Ще отговоря, че не е прав.
— Ще отговориш, че не е прав, защото знаеш, че не е прав, защото някъде, дълбоко в себе си, си наясно каква е истината.
Блейк кимна.
— Е, и?
— И моето мнение е същото — продължи Ричър. — Расистите дълбоко грешат. Сексистите също. Тук няма място за спор. Напълно ирационално е да се поддържат такива позиции. Помисли малко. Всеки, който излиза от релсите заради проблеми, свързани със сексуален тормоз, дълбоко греши. Всеки, който обвинява жертвите, дълбоко греши. Всеки, който търси отмъщение срещу жертвите, греши. На такъв човек нещо му хлопа. Мозъкът му не функционира правилно. Не е рационален. Не живее в реалността. Няма как иначе. Дълбоко в себе си това е някакъв идиот.
— Е, и?
— Нашият човек обаче не е идиот. Преди секунда се съгласихме, че е много умен. Не ексцентрично умен, не налудничаво умен, а реалистично умен, рационален и практичен. Стъпил е здраво на земята. Току-що се съгласихме с това.
— Е, и?
— Значи не е мотивиран от гнева си към тези жени. Невъзможно е. Не можеш да си едновременно ирационален и рационален. Не можеш да живееш в реалността и същевременно да си извън нея.
Ричър замълча за момент.
— Знаем какъв е мотивът му — каза Ламар. — Какъв друг би могъл да бъде? Жертвите са съвсем ясно определена категория, за да не е така.
Ричър поклати глава.
— Независимо дали ти харесва, или не, начинът, по който описваш мотива му, показва, че не е нормален. А един умствено разстроен човек не би могъл да извърши тези убийства.
Ламар стисна зъби. Ричър чу как изтракаха и изскърцаха. Наблюдаваше я. Тя тръсна глава и рядката й коса се разклати, сякаш беше напръскана с лак.
— Е, какъв тогава е истинският мотив, умнико? — попита тя тихо.
— Не знам — отговори Ричър.
— Не знаеш? Надявам се, че се шегуваш. Подлагаш на съмнение мнението ми, но въпреки това не знаеш?
— Сигурно е нещо съвсем просто. Винаги е така, нали?
В деветдесет и девет от сто случаи истината е нещо съвсем просто. Може би тук при вас е различно, но вън, в реалния свят, е така.
Никой не каза нищо. В този момент вратата се отвори и влезе дребният русоляв Поултън, леко усмихнат. Усмивката му изчезна веднага щом усети напрежението. Седна до Ламар и придърпа към себе си купчина листа сякаш за да се защити.
— Какво става тук? — попита той.
Блейк кимна към Ричър.
— Нашият умник оспорва мнението на Джулия за мотива на убиеца.
— Какво не му е наред на мотива? — попита Поултън.
— Умникът тъкмо се канеше да ни каже. Идваш тъкмо навреме, за да чуеш експертната му лекция.