— Какво стана с отвертката? — попита Ричър. — Някакви заключения?
Поултън отново се усмихна.
— Капаците са отворени или с тази отвертка, или с друга, но същата като нея. Следите съвпадат точно. Кажи сега за мотива.
Ричър въздъхна и огледа лицата срещу себе си. Блейк гледаше враждебно, Ламар беше пребледняла и напрегната. Харпър изгаряше от любопитство, а лицето на Поултън беше безизразно.
— Хайде, умнико, слушаме те — подкани го Блейк.
— Вероятно е нещо много просто — повтори Ричър. — Просто и очевидно. И често срещано. И достатъчно доходно, за да си струва да бъде защитено.
— Според теб той защитава нещо?
Ричър кимна.
— Това е предположението ми. Мисля, че елиминира свидетели или нещо подобно.
— Свидетели на какво?
— На нещо незаконно, някаква мръсна операция, предполагам.
— Каква операция?
Ричър сви рамене.
— Нещо голямо и системно.
— В армията ли? — попита Ламар.
— Очевидно — отговори Ричър.
Блейк кимна.
— Добре, голяма, системна незаконна дейност в армията — каза той. — Каква е тя?
— Не знам — отвърна Ричър.
Отново настъпи мълчание. Тогава Ламар скри лице в дланите си и раменете й се разтресоха. Започна да се клати назад-напред. Ричър се взря в нея. Тя плачеше, сякаш сърцето й се късаше. Той го разбра със закъснение, защото беше напълно безшумно.
— Джулия? — повика я Блейк. — Добре ли си?
Тя свали длани от лицето си и направи безпомощен жест — чакай, не сега. Лицето й бе пребледняло, сгърчено и измъчено. Очите й бяха затворени. В стаята цареше тишина, нарушавана само от учестеното й дишане.
— Съжалявам — промълви тя.
— Няма за какво — каза Блейк. — Много ти се събра.
Тя поклати глава като обезумяла.
— Не! Допуснах ужасна грешка! Мисля, че Ричър е прав. Сигурно е прав. През пялото време съм грешила. Провалих всичко! Не успях да се досетя. Трябваше да ми дойде наум по-рано!
— Не се тревожи за това сега — успокои я Блейк.
Тя вдигна глава и го погледна втренчено.
— Да не се тревожа ли? Не разбираш ли? Даваш ли си сметка колко време загубихме!?
— Няма значение — каза Блейк вяло.
— Разбира се, че има! — възрази тя. — Сестра ми умря, защото аз пропилях толкова много време! Вината е моя! Аз я убих! Защото сбърках.
Блейк я гледаше безпомощно.
— Трябва да си починеш — каза той след малко.
Тя поклати глава и изтри очите си.
— Не. Трябва да работя. Имам нужда от това. Вече пропилях достатъчно време. Сега трябва да мисля, за да наваксам пропуснатото.
— Трябва да си идеш вкъщи. Вземи си два дни.
Ричър я наблюдаваше. Беше се отпуснала на стола като след жесток бой. По лицето й бяха избили червени петна. Дишаше учестено и гледаше с празен и блуждаещ поглед.
— Трябва ти почивка — повтори Блейк.
Тя се размърда и поклати глава.
— Може би по-късно.
Отново настъпи мълчание. После тя се надигна от стола и се помъчи да се овладее.
— Може би ще почивам по-късно — повтори Ламар. — Първо обаче ще работя. Първо, всички ще работим. Трябва да мислим. Трябва да помислим за армията. Какво незаконно може да има там?
— Не знам — каза Ричър пак.
— Ами помисли, по дяволите! — тросна се тя. — Каква незаконна операция се опитва да прикрие убиецът?
— Кажи ни какво мислиш, Ричър — подкани го Блейк. — Не е възможно да си стигнал до това заключение, без да имаш някаква идея.
Ричър сви рамене.
— Наистина имах нещо като идея — каза той.
— Кажи ни — настоя Блейк.
— Добре. Какво работеше Ейми Калан?
Блейк погледна Поултън с недоумение.
— Служител в техническо снабдяване — каза Поултън.
— Лорейн Стенли? — попита Ричър.
— Сержант от снабдяването.
— А Алисън?
— Поддръжка в пехотата — каза безизразно Ламар.
— Не, преди това.
— Била е в транспортен батальон.
Ричър кимна.
— Рита Симека?
— Изпробване на оръжия. Сега разбирам защо я накара да ми го каже — кимна Харпър.
— Защо? — попита Блейк.
— Ами каква е възможната връзка между тях? — попита Ричър.
— Ти ще ми кажеш.
— Какво взех от онези типове от ресторанта?
Блейк сви рамене.
— Не знам. Това е работа на Джеймс Козо от Ню Йорк. Знам, че си им взел парите.
— Имаха пистолети — каза Ричър. — Берети М9 със заличени серийни номера. Какво означава това?
— Че са придобити незаконно.
Ричър кимна.
— От армията. Берета М9 е военен модел.
Блейк го погледна с недоумение.
— И какво от това?
— Ако нашият човек е някакъв военен, който прикрива някаква незаконна дейност, тя сигурно е свързана с кражба, а ако залозите са толкова сериозни, че да трябва да се убиват хора, най-вероятно става дума за кражба на оръжие, защото в това има най-много пари. А всички онези жени са заемали длъжности, които биха им позволили да станат свидетели на кражба на оръжие. Те са по цялата верига — снабдяване, складове, транспорт, изпробване на оръжия.