Настъпи мълчание. После Блейк поклати глава.
— Ти си луд — каза той. — Съвпадението е невероятно. Какъв е според теб шансът всички свидетели изведнъж да се окажат и жертви на сексуален тормоз?
— Това е само една идея — отговори Ричър. — Според мен обаче има голям шанс това да е така. Единствената жертва на истински сексуален тормоз е сестрата на Ламар. Каролайн Кук не се брои, защото при нея всичко изглежда доста нагласено.
— Ами Калан и Стенли? — попита Поултън. — На това не му ли викаш сексуален тормоз?
Ричър поклати глава. Ламар обаче го изпревари. Беше се навела напред, барабанеше с пръсти по масата, с блясък в очите. Напълно се владееше.
— Чакайте малко, помислете, хора — каза тя. — Разгледайте нещата многостранно. Те не са били жертви на сексуален тормоз и свидетели, а са били жертви на сексуален тормоз и защото са били свидетели. Ако се занимаваш с незаконен бизнес в армията и в твоята част има жена, която не иска да си затваря очите, как ще постъпиш с нея? Ще потърсиш начин да се отървеш, ето какво. А кой е най-бързият начин за това? Като я накараш да се чувства зле, като я унижаваш сексуално.
Блейк отново поклати глава.
— Не, Джулия — каза той. — Ричър вижда призраци, това е всичко. Твърде много съвпадения има. Какви са шансовете една вечер да отиде в ресторант и да попадне точно на хора, замесени в мръсния бизнес, заради който умират нашите жени? Най-малко едно на милион.
— Едно на милиард — обади се Поултън.
Ламар ги изгледа.
— Мислете, за бога! Той не ви каза, че заради това са ги убивали. Може да е бил съвсем друг бизнес. Даде го само за пример, защото в армията непрекъснато стават подобни неща. Нали, Ричър?
Той кимна.
— Така е. Случката в ресторанта само ме накара да се замисля в тази насока. Нищо повече.
Отново настъпи мълчание. Лицето на Блейк почервеня.
— В армията непрекъснато стават подобни неща, така ли? — повтори той. — Тогава как ще се оправим в бъркотията? Значи стотици военни са замесени в някаква мръсотия. Как, по дяволите, ще открием кой ни трябва? Все едно да търсим игла в купа сено! Ще ни отнеме най-малко три години! А разполагаме с три седмици!
— Ами боята? — намеси се Поултън. — Ако премахва свидетели, ще отиде при тях и ще ги застреля в главата с пистолет 22-ри калибър, със заглушител. Не би се занимавал с всичко останало, нали? Този ритуал говори за типичен сериен убиец.
Ричър го погледна.
— Точно така — отвърна той. — Идеята ви за мотива се определя единствено от начина, по който са извършени убийствата. Помислете. Ако всички бяха убити от изстрел в главата с куршум 22-ри калибър, какво щяхте да си помислите?
Поултън не отговори. В погледа му обаче все още се четеше съмнение. Блейк се наведе напред и сложи ръце на масата.
— Щяхме да решим, че става дума за екзекуции — отбеляза той. — И това нямаше да промени преценката ни за мотива.
— Не е така. Бъди честен — възрази Ричър. — Мисля, че щяхте да гледате малко по-широко на нещата. Щяхте да хвърлите мрежата си малко по-далеч. Естествено, щяхте да следвате версията за сексуалния тормоз, но щяхте да обмислите и други неща. По-обикновени. Куршумът в главата щеше да ви накара да потърсите по-банални причини.
Блейк мълчеше, видимо разколебан. Това бе равносилно на признание.
— Куршумът в главата — продължи Ричър — е нещо нормално във вашата работа, нали? Затова щяхте да потърсите и нормални мотиви. Като отстраняването на свидетел на престъпление. Ако бяхте открили куршуми в главите на жертвите, сега щяхте да проверявате всички злоупотреби в армията и да търсите онзи, който стои в дъното им. Нашият човек обаче съвсем успешно ви отклони от тази версия, прикривайки я зад онези странни дивотии. Скрил е истинския си мотив. Заблудил ви е. Накарал ви е да се занимавате с психологически глупости и ви е манипулирал, защото е много умен.
Блейк продължаваше да мълчи.
— И не му е било никак трудно да ви изманипулира.
— Това са само догадки — обади се Блейк.
— Разбира се — отвърна Ричър. — Вече ви казах, че това е само идея. Само че… нали вие тук правите същото? Седите си и протривате панталоните си, тънейки в догадки, основани на мъгляви идеи.
Настъпи мълчание.
— Глупости — каза Поултън след малко.
Ричър кимна.
— Може и да са. Но може и да не са. Може наистина да се окаже, че убиецът е военен, който прави добри пари от нещо, за което тези жени знаят. И се прикрива зад сексуалния тормоз, като придава на всичко вид на психодрама. Знаел е, че ще се хванете. Знаел е, че ще ви накара да търсите не където трябва. Защото е много умен.