Выбрать главу

Тишина.

— Вие сте на ход — добави Ричър.

— Джулия? — каза Блейк.

Тя кимна замислено.

— Версията е издържана. Нещо повече. Не е изключено да е вярна. Мисля, че трябва да започнем работа по нея незабавно, с максимални усилия.

Останалите мълчаха.

— Мисля, че не бива да губим повече време — прошепна Ламар.

— Не е прав — обади се Поултън и започна да тършува в листата пред себе си. Гласът му прозвуча доволно. — Опровергава го Каролайн Кук. Била е във военното планиране, в НАТО. Това е административна работа на високо ниво. Никога не се е доближавала до оръжия, складове или снабдяване.

Ричър мълчеше. Тогава вратата се отвори и в залата нахълта Стейвли — едър, забързан и делови. Беше с бяла престилка, а китките му, над ръкавиците, бяха изцапани със зелено. Ламар се взря в петната и стана по-бяла от престилката му. Гледа го дълго, после затвори очи и се олюля, сякаш всеки момент щеше да припадне. Вкопчи се в ръба на масата — палците й бяха отдолу, побелелите пръсти разперени отгоре, с изпъкнали сухожилия.

— Сега искам да се прибера у дома — каза тя.

Наведе се, взе си чантата, преметна дръжката през рамо, бутна стола си и се изправи. Тръгна бавно и нестабилно към вратата, приковала поглед в китките на патолога със следите от последните мигове от живота на сестра й. Отвори вратата, излезе и я остави да се затвори тихо зад гърба й.

— Какво има? — попита Блейк.

— Знам как ги е убил — каза Стейвли. — Само че има един проблем.

— Какъв? — попита Блейк.

— Невъзможно е.

20

— Спестих си някои подробности — каза Стейвли. — Ще ме разберете, нали? Вие бързате, а убийствата са извършени по един и същи начин, затова първо се заех с неизвестните, възникнали при първите три случая. Всички знаем какво не е станало, нали?

— Всичко, доколкото ни е известно — отвърна Блейк.

— Точно така. Не е удар с тъп предмет, не е изстрел или пробождане с нож, не е отрова, не е удушване.

— Тогава какво е?

Стейвли заобиколи масата и седна на един свободен стол, през три стола от Поултън и през два от Ричър.

— Удавила ли се е? — попита отново Поултън.

Патологът поклати глава.

— Не. Точно както първите три. Дробовете й бяха съвсем чисти.

— Тогава какво е? — попита Блейк.

— Както ви казах. Или трябва да спреш сърцето, или да лишиш мозъка от кислород. Затова първо прегледах сърцето. Съвсем здраво и неувредено. Както и при другите три. Били са здрави жени, със здрави сърца. Много по-лесно се забелязва увреждане на здраво сърце. При по-възрастен човек с болно сърце, предварително увредено от сърдечни проблеми, новото увреждане може да остане незабелязано. А сърцата на жертвите са в отлично състояние, като при спортистите. Всяка травма щеше да бъде забелязана веднага. Но не е имало травми. Значи смъртта не е причинена от спиране на сърцето.

— Тогава? — подкани го Блейк.

— Тогава остава единствено да ги е лишил от кислород. Няма друга възможност.

— Как?

— Това е големият въпрос, нали? Теоретично би могъл да затвори банята херметически, да изпомпи кислорода и да го замени с някакъв инертен газ.

Блейк поклати глава.

— Това е абсурд.

— Разбира се — съгласи се Стейвли. — Щеше да има нужда от компресори, помпи, контейнери с газ. Освен това щяхме да открием следи в тъканите, особено в дробовете. Няма газ, чиито следи да не можем да открием.

— Е?

— Значи е блокирал дихателните пътища. Това е единствената възможност.

— Спомена, че няма следи от удушване.

Патологът кимна.

— Няма. Точно това ме заинтригува. При удушване обикновено остават белези по шията. Външни и вътрешни. Личи си отдалеч. Същото е и при удушване с тел.

— Но?

— Съществува и нещо, което се нарича „нежно удушване“.

— Нежно ли? — учуди се Харпър. — Какъв ужас!

— Тоест? — подкани го Блейк.

— Човек с големи ръце — отговори Стейвли — или с подплатен ръкав може да приложи лек, но постоянен, равномерен натиск.

— Така ли е в нашия случай? — попита Блейк.

Стейвли поклати глава.

— Не, не е. При този начин не остават външни белези, но за да настъпи смърт, неминуемо се получават вътрешни увреждания. Например подезичната кост ще се счупи или най-малкото ще се спука. Ще има и увредени сухожилия. Мястото е много крехко. Там са и гласните струни.