— А ти ще ми кажеш, че в случая няма такива увреждания — каза Блейк.
— Нищо сериозно — отговори Стейвли. — Тя имаше ли хрема, когато бяхте при нея?
Той погледна Харпър, но отговори Ричър:
— Не.
— Възпалено гърло? Пресипнал глас?
— Стори ми се съвсем здрава.
Патологът кимна. Изглеждаше доволен.
В гърлото имаше едва забележим лек оток. Получава се при настинка или леко вирусно заболяване. В деветдесет и девет на сто от случаите не бих му обърнал внимание. Но при останалите три жертви е забелязано същото. Едва ли е обикновено съвпадение.
— Какво означава това? — попита Блейк.
— Означава, че е напъхал нещо в гърлото — отговори Стейвли.
— В гърлото ли? — повтори Блейк.
Стейвли кимна.
— Това е моето предположение. Нещо меко, което може да се натика вътре и след това леко да се разшири. Може би гъба. Имаше ли гъби в баните?
— В Спокейн не видях гъба — обади се Ричър.
Поултън отново затършува из листата.
— В описите не се споменава такова нещо — каза той.
— Може да ги е взел — обади се Харпър. — Както е взел дрехите им.
— Бани без гъби — каза бавно Блейк. — Това е като куче, което не лае.
— Не — каза Ричър. — Искам да кажа, че не видях никаква гъба преди.
— Сигурен ли си? — попита Блейк.
Ричър кимна.
— Напълно.
— Може той да я е донесъл — отбеляза Харпър. — От вида, който предпочита.
— Значи това е причината за смъртта? Гъба в гърлото?
Стейвли се вгледа в големите си зачервени ръце, опрени на масата.
— Не виждам как иначе. Гъба или нещо подобно. Разсъждаваме като Шерлок Холмс. Първо елиминираме невъзможното, а това, което остане, колкото и невероятно да изглежда, просто трябва да е правилният отговор. Значи убиецът умъртвява жертвите, като напъхва нещо меко в гърлата им. Трябва да е достатъчно меко, за да не уврежда тъканите, и същевременно достатъчно плътно, за да спре притока на въздух.
Блейк кимна.
— Добре, значи вече знаем.
Стейвли поклати глава.
— Не, не знаем. Защото е невъзможно.
— Защо?
Патологът сви рамене отчаяно.
— Ела тук, Харпър — каза Ричър.
Тя го погледна изненадано, после се усмихна, бутна стола си назад и отиде при него.
— Показвай, а не казвай, нали?
— Легни на масата.
Харпър се усмихна пак, седна на края на масата и вдигна краката си отгоре. Ричър взе купчината документи от Поултън и ги сложи под главата й.
— Удобно ли се чувстваш? — попита той.
Тя оправи косата си и легна, сякаш беше на зъболекар. Закопча сакото си.
— Така. Това е Алисън Ламар във ваната.
Измъкна най-горния лист от купчината под главата й, погледна го и го смачка на топка. Беше копие от описа на банята на Каролайн Кук.
— Това е гъба — каза той и погледна Блейк. — Макар че там нямаше гъба.
— Донесъл я е със себе си — каза Блейк.
— Не би имало смисъл — възрази Ричър. — Защото… гледай. — Опря смачкания лист до устните на Харпър. Тя ги стисна. — Как ще я накара да отвори уста? След като й е напълно ясно, че това, което прави, ще я убие?
Наведе се над нея и улови брадичката й с лявата си ръка.
— Бих могъл да стисна тук, разбира се, или да запуша носа й, за да не може да диша. И какво обаче ще направи тя?
— Ето това — каза Харпър и показа как би стоварила юмрук в слепоочието му.
— Точно така — кимна Ричър. — След две секунди вече ще се боричкаме и на пода ще се излеят няколко литра боя. И по дрехите ми, защото ще трябва да вляза във ваната при нея, за да я уловя отзад или да я притисна с тежестта си.
— Прав е — каза Стейвли. — Не е възможно. Жертвата ще се бори за живота си. Няма как да натикаш нещо в устата на някого против волята му, без да оставиш следи по шията или лицето. Ще има следи и по устните от вътрешно прехапване или нещо подобно, а може да има и разклатени зъби. Жертвите щяха да хапят, ритат, драскат. Щяха да имат следи под ноктите. Охлузвания на кокалчетата на пръстите. Рани при самоотбрана. Би било борба на живот и смърт. А в нашия случай няма нищо подобно.
— Може да ги е дрогирал, да ги е направил пасивни, без да разберат, защото са му имали доверие — отбеляза Блейк.
— Не са били дрогирани — възрази патологът. — Токсикологичните резултати го показват ясно и при четирите жертви.
В стаята отново настъпи мълчание. Ричър хвана Харпър за ръцете и й помогна да слезе от масата. Тя оправи дрехите си и седна.
— Значи нямаш заключение? — попита Блейк.
Стейвли сви рамене.
— Казах ви вече. Имам страхотно заключение, само дето не е възможно.
— Този човек е много умен — обади се Ричър след малко. — Твърде умен, за да се справите с него. Извършил е четири убийства, а вие още не сте наясно как го е направил.